Постинг
08.05.2014 22:34 -
Добринище през май
Автор: pitagorid
Категория: Туризъм
Прочетен: 13016 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 12.05.2014 13:15
Прочетен: 13016 Коментари: 5 Гласове:
16
Последна промяна: 12.05.2014 13:15
Добринище през май
Спазваме традицията и за майските празници предварително се подготвяме за няколкодневна екскурзия из България. Миналата година бяхме из Северозападна България, а тази година се спряхме на Югозападна. Изборът беше гр. Добринище. Защо Добринище? Преди всичко, защото дълго време не бяхме ходили там, а Банско просто ни действа отблъскващо.
Предварителното проучване беше, къде да се настаним и какво ще правим през дните докато сме там. Справката показа, че в Добринище има общо 58 къщи за гости, семейни хотели и хотелски комплекси. Попаднахме на една промоция на сайта grabo.bg за семейния хотел "Баче Тодор". Едва успяхме да се вредим в последния възможен момент.
Какво ще правим там?
От опит знаем, че трябва предварително да си планираме маршрутите. Правим си план и проверяваме обектите, които ще посещаваме. Съгласно плана ни, през първия ден трябваше да се изкачим с кола до хижа Гоце Делчев и от там с лифта да достигнем до хижа Безбог. После евентуално дори да се доберем до вр.Безбог.
През втория ден в плана беше планирано посещение на с.Добърско, където да разгледаме историческата Добърска църква, известна в цял свят с уникалните си стенописи. От там разглеждаме гр. Разлог и евентуално да се отбием до гр.Банско.
Всичко беше проучено, но както се казва има едно НО. Всичко зависеше от времето, а според прогнозата на Емил Чолаков, хич не беше за планина. Все пак няма да се плашим от времето, нали!
Трябваше да изберем и пътя от Стара Загора до Добринище. Всъщност дилемата беше дали да минем през Велинград или за рискуваме да минем през Белово директно за Юндола. Нямахме представа как ще е през Велинград, но ни препоръчаха пътя през Белово. Първо, защото пътя се скъсява с около 15 км, и второ, един колега беше минавал от там и каза, че пътят е добър и няма голямо движение.
За движението това си е божа работа. Но избора се оказа сполучлив. Маршрутът бе: От Стара Загора по магистралата до Цалапица, после покрай Пазарджик към Белово. Нататък Белово - Юндола - Разлог - Банско - Добринище.
Изненадата беше между Юндола и Якоруда, където имаше изненадващи дупки по пътя и недовършени мостове. След Якоруда всичко беше перфектно.
Пристигнахме в Добринище около 13,30 часа и се настанихме в прекрасния семеен хотел "Баче Тодор". За него ще ви разкажа накрая в този постинг. До вечерта използвахме времето да разгледаме гр. Добринище.
Ето малко информация за градчето и фото разходката из него.
Добринище е популярна туристически дестинации както за зимен така и за летен туризъм. Градът е разположен в близост до най-красивите части на Пирин. Води началото си още от каменната ера. Уникални находища на римска керамика и монети са открити в близките околности. През Българското възраждане родолюбивите жители на Добринище изграждат свое училище, свои къщи и участват в национално освободителните борби на българския народ. Всъщност Добринище е представлявало село-крепост. До 1966 година се е казвало ДОБРИНИЩА.
Лековитите минерални извори са голямо преимущество за градчето, което го прави предпочитано за много български и чуждестранни туристи, дошли да лекуват своите болежки. Минералната вода, намираща се в Добринище, има свойства за лекуването на бъбречни камъни, хроничен гастрит, кожни, костни и очни заболявания. Разкошните хотели и къщи за гости в Добринище ви гарантират 100 % удобство, уют и облекчение. Те предлагат водни СПА процедури, които са полезни за лекуване на стари травми и за отпускане на вашите мускули. Като зимен център имате възможност да карате ски по пистите около курорта или да отидете до центъра за зимни спортове - Банско. Басейнът с наличие на минерална вода, който е известен с името „Римско банче” се намира в близост до самата Добринишка река (Десилица). Водопадът Свети Никола е друга природна забележителност, която заслужава да бъде посетена и да се види.
При посещение на Добринище не бива да се пропуска църквата, носеща наименованието „Св.Св. Петър и Павел”, която е построена още през 19 век, както и уникалната за България градина за еделвайси, откъдето можете да си закупите пирински еделвайс, независимо дали растението е живо или пък хербаризирано. Не забравяйте, че откъсването на еделвайси в планината е незаконно и наказуемо.
Добринище е перфектно място за отдих и почивки. Красивата природа, гостоприемството на местните жители, минералните извори, спа процедурите, ски пистите и възможностите за селски и еко туризъм не са за изпускане! Близо до Добринище се намира и хижа „Гоце Делчев”, от която със седалковия лифт може да стигнете до хижа „Безбог”.
Добринище е крайната гара на теснолинейката, която свързва Добринище със Септември. Малкият влак може да ви осигури до 5-часова екзотична екскурзия през магическата и неповторима природа на планините Пирин и Родопи. А сега нека да се разходим из Добринище и с кратки коментари да ви запозная с неговите забележителности:
Добринище е включено към община Банско. По настоящем наброява около 2670 местни жители.
Кметството на Добринище и централния градски площад
Читалище "Димитър Благоев"
Хотел "Добринище" - реновиран и приведен към стандартите на 4 звезди.
Непосредствено до центъра и хотела се намира и централния парк на Добринище със своите каменни, бронзови и дървени скулптури, фонтан и чешма
Дървена скулптура
Паметникът на Иван Козарев. Добринищчани тачат своите герои, независимо от времето когато се живели и са се борили. За разлика от днешните демократи, които отричат всичко, свързано с комунистическия период на България. Вярно! Централната улица е преименувана от Георги Димитров на ул. Търговска (Защо ли пък точно Търговска?), но в градчето могат да се видят улици с партизански имена и герои от Илинденското въстание. Партизанинът Иван Козарев (Балкан) е емблематично име за жителите на градчето.
Мечката. Красива бронзова скулптура на мечка. Странното е, че още не е открадната, което значи че в градчето няма цигани.
Дървеният трион - символ на дърводобива в този край.
Фонтанчето с лъвчетата
Ето ни и пред един от многото хотели-механи на Добринище - "Македонска кръчма". Приятен екстериор в типичен старинен стил, чешма, бунар(кладенец), дървени маси и пейки.
А ето ме и мен пред чешмата за спомен.
Лятната градина.
Бунарът и общия изглед на хотелската част.
Над Добринище се издига и Православен кръст. В последно време издигането на такива кръстове стана доста "модерно" и много селища се сдобиха с този православен символ.
А ето и типична градска чешма.
Основното училище "Димитър Благоев".
Буйната река Десилица, протичаща през градчето.
Още един от хотелите "Валентино". Има и "Валентино 2".
А ето ни и пред църквата "Св.Св.Петър и Павел", построена още през 19-ти век
Църковния иконостас с типичните православни икони.
Кръстът над иконостасът
Църковната чешма.
А на пода на църквата има мраморна плоча с двуглав орел - символът на Вселенската патриаршия. За този орел ще поговорим по-нататък при посещението ни на църквата в с. Добърско
А в двора на църквата самостоятелно е изградена църковната камбанария. Висока е 30 м и е разрушавана няколко пъти. Сегашната е издигната през 1986 г по времето на метрополит Пимен.
Плочата на камбанарията
Разходката продължаваме към североизточната част на градчето, където издига снага един от мастодонтите на "демокрацията" - Хотелския комплекс "Русковец". Чия собственост е и самите местни жители не знаят. Говори се за някакъв руснак, живееш в Швейцария, но има слухове, че има и други олигарси, един от които вече не е между живите. Комплексът се строи вече доста години, но все още не е довършен до край. Говори се, че ще го отворят тази година през август.
Главният вход на комплекса. Виждат се 4 знамена. Няма руско, но има швейцарско(?!)
Още един от многото хотели на Добринище - Хотел "Божена"
А това е гарата на Добринище. Последната гара на теснолинейката Септември - Добринище. Самата линия е доста интересна на вид. Широчината между релсите е само 760 mm. Изглежда като детско влакче, но си е истинска железопътна линия, по която се движат четири вагонни влакчета, теглени от дизелови локомотиви.
Гарата е реновирана със средства от ЕС.
Гарата отзад.
В близост до Добринище по пътя към хижа Гоце Делчев се намира ново изградения параклис "Св.Св.Козма и Дамян".
Параклисът все още не е напълно завършен, но има много поклонници, които поставят цветя на малък жертвеник до параклиса.
Накрая успяхме да видим и празничния концерт по случай Гергьовден, организиран ежегодно от местните жители.
Добринищки баби.
Но ... има и Добринищки моми.
... и Добринищки деца.
И самодейна фолклорна група.
И както обещах в началото, ето една малка реклама за семейния хотел "Баче Тодор".
Още при резервацията останахме с много добро впечатление от разговора с рецепциониста. А когато пристигнахме, останахме приятно изненадани от учтивостта и любезността, с която бяхме посрещнати.
Типичен семеен хотел. Семейството на Тодор Караджов и неговата съпруга, заедно с техните деца Владо Караджов и Лора Караджова се грижи за всичко по поддръжката и обслужването на хотела.
Тодор Караджов се занимава с цялостната поддръжка и развойната дейност. Инженер по професия той е осъществил своите смели идеи в реалност. Хотелът разполага със собствен водоизточник с прекрасна питейна вода. Има 24 легла. Отоплява се с местно парно, като парния котел работи с екологично чисто гориво - дървесни пелети.
Баче Тодор има още хиляди идеи за бъдещето на хотела. Мисли да изгради битова механа с атракционно приготвяне на храната пред погледите на посетителите. За целта е изградена специална пещ за приготвяне на домашен хляб от лимец, традиционни баници и хлебни деликатеси. Пещта е истински шедьовър. Има вградена пълна автоматизация на температурните режими. Има барбекю и секция за опушване на месни и рибни деликатеси. Баче Тодор има идея за изграждане на спа и фитнес комплекс.
В двора на хотела има прекрасна лятна градина с красиво оформени лехи с цветя и вечно зелени дървета (туи).
Има и лятно барбекю и детска площадка с люлки. Цялата градина е снабдена с автоматични пръскащи устройства и капково напояване на дървесните видове.
Има лоби бар, който се обслужва от най-малкия член на семейството - дъщерята Лора Караджова.
Синът Владо Караджов пък е завършил хотелиерство във Великобритания и е главен рецепционист и организатор на всички дейности по настаняването на гостите. Вечерта се грижи за музикалното озвучаване на ресторанта и същевременно е и главен сервитьор.
Стопанката пък е едновременно главен готвач на ресторанта и разпоредителка по почистването на стаите.
Стаите са перфектно обзаведени с много вкус и естетика.
По стените висят художествени снимки на Владо Караджов, един истински художник фотограф. Във всяка стая на хотела има модерни плоски телевизори с кабелна телевизия от над 200 канала. На това могат да завидят и най-модерните хотелски комплекси не само в България но и в чужбина. Навсякъде има Wi-Fi свободен интернет. Забележете! Интернет във всички стаи. Има 3 акаунта за всеки етаж поотделно. И още много-много екстри, които ми е трудно да изброявам.
Хотелът е ограден и разполага с вътрешен паркинг за около 10 автомобила. На покрива има слънчеви батерии за затопляне на вода.
А общуването със собствениците е истинско удоволствие.
А от стаите се разкрива истинска омайна гледка към величествения Пирин.
Следва продължението (ДОЛИНАТА НА МЕСТА - НИКОПОЛИС АД НЕСТУМ и гр. Гоце Делчев)
До нови срещи
Спазваме традицията и за майските празници предварително се подготвяме за няколкодневна екскурзия из България. Миналата година бяхме из Северозападна България, а тази година се спряхме на Югозападна. Изборът беше гр. Добринище. Защо Добринище? Преди всичко, защото дълго време не бяхме ходили там, а Банско просто ни действа отблъскващо.
Предварителното проучване беше, къде да се настаним и какво ще правим през дните докато сме там. Справката показа, че в Добринище има общо 58 къщи за гости, семейни хотели и хотелски комплекси. Попаднахме на една промоция на сайта grabo.bg за семейния хотел "Баче Тодор". Едва успяхме да се вредим в последния възможен момент.
Какво ще правим там?
От опит знаем, че трябва предварително да си планираме маршрутите. Правим си план и проверяваме обектите, които ще посещаваме. Съгласно плана ни, през първия ден трябваше да се изкачим с кола до хижа Гоце Делчев и от там с лифта да достигнем до хижа Безбог. После евентуално дори да се доберем до вр.Безбог.
През втория ден в плана беше планирано посещение на с.Добърско, където да разгледаме историческата Добърска църква, известна в цял свят с уникалните си стенописи. От там разглеждаме гр. Разлог и евентуално да се отбием до гр.Банско.
Всичко беше проучено, но както се казва има едно НО. Всичко зависеше от времето, а според прогнозата на Емил Чолаков, хич не беше за планина. Все пак няма да се плашим от времето, нали!
Трябваше да изберем и пътя от Стара Загора до Добринище. Всъщност дилемата беше дали да минем през Велинград или за рискуваме да минем през Белово директно за Юндола. Нямахме представа как ще е през Велинград, но ни препоръчаха пътя през Белово. Първо, защото пътя се скъсява с около 15 км, и второ, един колега беше минавал от там и каза, че пътят е добър и няма голямо движение.
За движението това си е божа работа. Но избора се оказа сполучлив. Маршрутът бе: От Стара Загора по магистралата до Цалапица, после покрай Пазарджик към Белово. Нататък Белово - Юндола - Разлог - Банско - Добринище.
Изненадата беше между Юндола и Якоруда, където имаше изненадващи дупки по пътя и недовършени мостове. След Якоруда всичко беше перфектно.
Пристигнахме в Добринище около 13,30 часа и се настанихме в прекрасния семеен хотел "Баче Тодор". За него ще ви разкажа накрая в този постинг. До вечерта използвахме времето да разгледаме гр. Добринище.
Ето малко информация за градчето и фото разходката из него.
Добринище е популярна туристически дестинации както за зимен така и за летен туризъм. Градът е разположен в близост до най-красивите части на Пирин. Води началото си още от каменната ера. Уникални находища на римска керамика и монети са открити в близките околности. През Българското възраждане родолюбивите жители на Добринище изграждат свое училище, свои къщи и участват в национално освободителните борби на българския народ. Всъщност Добринище е представлявало село-крепост. До 1966 година се е казвало ДОБРИНИЩА.
Лековитите минерални извори са голямо преимущество за градчето, което го прави предпочитано за много български и чуждестранни туристи, дошли да лекуват своите болежки. Минералната вода, намираща се в Добринище, има свойства за лекуването на бъбречни камъни, хроничен гастрит, кожни, костни и очни заболявания. Разкошните хотели и къщи за гости в Добринище ви гарантират 100 % удобство, уют и облекчение. Те предлагат водни СПА процедури, които са полезни за лекуване на стари травми и за отпускане на вашите мускули. Като зимен център имате възможност да карате ски по пистите около курорта или да отидете до центъра за зимни спортове - Банско. Басейнът с наличие на минерална вода, който е известен с името „Римско банче” се намира в близост до самата Добринишка река (Десилица). Водопадът Свети Никола е друга природна забележителност, която заслужава да бъде посетена и да се види.
При посещение на Добринище не бива да се пропуска църквата, носеща наименованието „Св.Св. Петър и Павел”, която е построена още през 19 век, както и уникалната за България градина за еделвайси, откъдето можете да си закупите пирински еделвайс, независимо дали растението е живо или пък хербаризирано. Не забравяйте, че откъсването на еделвайси в планината е незаконно и наказуемо.
Добринище е перфектно място за отдих и почивки. Красивата природа, гостоприемството на местните жители, минералните извори, спа процедурите, ски пистите и възможностите за селски и еко туризъм не са за изпускане! Близо до Добринище се намира и хижа „Гоце Делчев”, от която със седалковия лифт може да стигнете до хижа „Безбог”.
Добринище е крайната гара на теснолинейката, която свързва Добринище със Септември. Малкият влак може да ви осигури до 5-часова екзотична екскурзия през магическата и неповторима природа на планините Пирин и Родопи. А сега нека да се разходим из Добринище и с кратки коментари да ви запозная с неговите забележителности:
Добринище е включено към община Банско. По настоящем наброява около 2670 местни жители.
Кметството на Добринище и централния градски площад
Читалище "Димитър Благоев"
Хотел "Добринище" - реновиран и приведен към стандартите на 4 звезди.
Непосредствено до центъра и хотела се намира и централния парк на Добринище със своите каменни, бронзови и дървени скулптури, фонтан и чешма
Дървена скулптура
Паметникът на Иван Козарев. Добринищчани тачат своите герои, независимо от времето когато се живели и са се борили. За разлика от днешните демократи, които отричат всичко, свързано с комунистическия период на България. Вярно! Централната улица е преименувана от Георги Димитров на ул. Търговска (Защо ли пък точно Търговска?), но в градчето могат да се видят улици с партизански имена и герои от Илинденското въстание. Партизанинът Иван Козарев (Балкан) е емблематично име за жителите на градчето.
Мечката. Красива бронзова скулптура на мечка. Странното е, че още не е открадната, което значи че в градчето няма цигани.
Дървеният трион - символ на дърводобива в този край.
Фонтанчето с лъвчетата
Ето ни и пред един от многото хотели-механи на Добринище - "Македонска кръчма". Приятен екстериор в типичен старинен стил, чешма, бунар(кладенец), дървени маси и пейки.
А ето ме и мен пред чешмата за спомен.
Лятната градина.
Бунарът и общия изглед на хотелската част.
Над Добринище се издига и Православен кръст. В последно време издигането на такива кръстове стана доста "модерно" и много селища се сдобиха с този православен символ.
А ето и типична градска чешма.
Основното училище "Димитър Благоев".
Буйната река Десилица, протичаща през градчето.
Още един от хотелите "Валентино". Има и "Валентино 2".
А ето ни и пред църквата "Св.Св.Петър и Павел", построена още през 19-ти век
Църковния иконостас с типичните православни икони.
Кръстът над иконостасът
Църковната чешма.
А на пода на църквата има мраморна плоча с двуглав орел - символът на Вселенската патриаршия. За този орел ще поговорим по-нататък при посещението ни на църквата в с. Добърско
А в двора на църквата самостоятелно е изградена църковната камбанария. Висока е 30 м и е разрушавана няколко пъти. Сегашната е издигната през 1986 г по времето на метрополит Пимен.
Плочата на камбанарията
Разходката продължаваме към североизточната част на градчето, където издига снага един от мастодонтите на "демокрацията" - Хотелския комплекс "Русковец". Чия собственост е и самите местни жители не знаят. Говори се за някакъв руснак, живееш в Швейцария, но има слухове, че има и други олигарси, един от които вече не е между живите. Комплексът се строи вече доста години, но все още не е довършен до край. Говори се, че ще го отворят тази година през август.
Главният вход на комплекса. Виждат се 4 знамена. Няма руско, но има швейцарско(?!)
Още един от многото хотели на Добринище - Хотел "Божена"
А това е гарата на Добринище. Последната гара на теснолинейката Септември - Добринище. Самата линия е доста интересна на вид. Широчината между релсите е само 760 mm. Изглежда като детско влакче, но си е истинска железопътна линия, по която се движат четири вагонни влакчета, теглени от дизелови локомотиви.
Гарата е реновирана със средства от ЕС.
Гарата отзад.
В близост до Добринище по пътя към хижа Гоце Делчев се намира ново изградения параклис "Св.Св.Козма и Дамян".
Параклисът все още не е напълно завършен, но има много поклонници, които поставят цветя на малък жертвеник до параклиса.
Накрая успяхме да видим и празничния концерт по случай Гергьовден, организиран ежегодно от местните жители.
Добринищки баби.
Но ... има и Добринищки моми.
... и Добринищки деца.
И самодейна фолклорна група.
И както обещах в началото, ето една малка реклама за семейния хотел "Баче Тодор".
Още при резервацията останахме с много добро впечатление от разговора с рецепциониста. А когато пристигнахме, останахме приятно изненадани от учтивостта и любезността, с която бяхме посрещнати.
Типичен семеен хотел. Семейството на Тодор Караджов и неговата съпруга, заедно с техните деца Владо Караджов и Лора Караджова се грижи за всичко по поддръжката и обслужването на хотела.
Тодор Караджов се занимава с цялостната поддръжка и развойната дейност. Инженер по професия той е осъществил своите смели идеи в реалност. Хотелът разполага със собствен водоизточник с прекрасна питейна вода. Има 24 легла. Отоплява се с местно парно, като парния котел работи с екологично чисто гориво - дървесни пелети.
Баче Тодор има още хиляди идеи за бъдещето на хотела. Мисли да изгради битова механа с атракционно приготвяне на храната пред погледите на посетителите. За целта е изградена специална пещ за приготвяне на домашен хляб от лимец, традиционни баници и хлебни деликатеси. Пещта е истински шедьовър. Има вградена пълна автоматизация на температурните режими. Има барбекю и секция за опушване на месни и рибни деликатеси. Баче Тодор има идея за изграждане на спа и фитнес комплекс.
В двора на хотела има прекрасна лятна градина с красиво оформени лехи с цветя и вечно зелени дървета (туи).
Има и лятно барбекю и детска площадка с люлки. Цялата градина е снабдена с автоматични пръскащи устройства и капково напояване на дървесните видове.
Има лоби бар, който се обслужва от най-малкия член на семейството - дъщерята Лора Караджова.
Синът Владо Караджов пък е завършил хотелиерство във Великобритания и е главен рецепционист и организатор на всички дейности по настаняването на гостите. Вечерта се грижи за музикалното озвучаване на ресторанта и същевременно е и главен сервитьор.
Стопанката пък е едновременно главен готвач на ресторанта и разпоредителка по почистването на стаите.
Стаите са перфектно обзаведени с много вкус и естетика.
По стените висят художествени снимки на Владо Караджов, един истински художник фотограф. Във всяка стая на хотела има модерни плоски телевизори с кабелна телевизия от над 200 канала. На това могат да завидят и най-модерните хотелски комплекси не само в България но и в чужбина. Навсякъде има Wi-Fi свободен интернет. Забележете! Интернет във всички стаи. Има 3 акаунта за всеки етаж поотделно. И още много-много екстри, които ми е трудно да изброявам.
Хотелът е ограден и разполага с вътрешен паркинг за около 10 автомобила. На покрива има слънчеви батерии за затопляне на вода.
А общуването със собствениците е истинско удоволствие.
А от стаите се разкрива истинска омайна гледка към величествения Пирин.
Следва продължението (ДОЛИНАТА НА МЕСТА - НИКОПОЛИС АД НЕСТУМ и гр. Гоце Делчев)
До нови срещи
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
За Добринище до момента имам само хубави отзиви затова смятам,че и в останалите месеци мястото е добро за отдих и релаксация.
цитирайМиналото лято минах през Голямо Белово, на път за Банско. От теб сега разбирам, че пътят още не е оправен, между Юндола и Якоруда. Давай туризма как е преминал, Добринище си е направо супер!
цитирайБлагодаря за приятната разходка из Добринище ! Бил съм там през далечната 1957 год. като краен пункт на ескурзионно летуване. Безспорно се е променило драстично. Дано и планината и околностите не са урбанизирани.
цитирайПоздрави за хубавия и подробен постинг с богата информациял Много се радвам, когато чета за такива предприемчиви, трудолюбиви и задружни хора като семейство Караджови. Чудесно сте си изкарали с половинката.
цитирайЧудесен постинг! Поздравления!
к.к. :)
цитирайк.к. :)
Търсене
Блогрол