Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2013 01:59 - Възродителен (Асимилационен) процес: Хронология 04 част
Автор: istoriata Категория: История   
Прочетен: 3141 Коментари: 0 Гласове:
-1

Последна промяна: 02.01.2013 02:09


Продължение: 03

17 юни 1989
Турският Президент Тургут Йозал посещава граничните райони, в които са настанени пристигащите от България турци. Техният брой вече е 35 000.

19 юни 1989
Казионните български-комунистически медии, засилват пропагандата си, като правят репортажи от границата с разочаровани от условията в Турция изселници.

19 юни 1989
Броят на етническите тюрки, преминали в Турция, е вече 44 000.

21 юни 1989
Външният министър Петър Младенов прави изявление за Българската Телеграфна Агенция (БТА), с което предупреждава за усложненията, които могат да бъдат предизвикани от заселването на бежанците от България в Северен Кипър и кюрдските региони в Югоизточна Турция. Той отново отрича, че етническите тюрки са принудително прогонени от България.

21 юни 1989
Бежанците от България са вече 53 000.

22 юни 1989
Протестно писмо на Антонина Желязкова срещу възродителния (асимилационен) процес е огласено по радиата Свободна Европа и Дойче Веле.

22 юни 1989
На пресконференция в София заместник-министърът на външните работи Иван Ганев съобщава, че 7 души са загинали и 28 са били ранени при тюркските протести за човешки права през май; 150 000 помаци са получили паспорти, а 100 000 други са подали документи; 49 души са арестувани за "нарушаване на обществения ред" и се водят 33 следствени дела.

23 юни 1989
Посещение на Тодор Живков в Москва. Не получава от Горбачов подкрепа за политиката си.

23 юни 1989

Турското правителство внася оплакване в ООН за депортацията на етнически тюрки от България.

24 юни 1989
Десетки хиляди протестират на площад Таксим в Истанбул срещу действията на българските-комунистически власти спрямо тюркското малцинство в комунистическа България.

26 юни 1989
Белият дом критикува политиката на комунистическото българско правителство спрямо тюркското малцинство.

27 юни 1989
Турският Министър-Председател Кенан Еврен посещава КПП Капъкуле и двата палаткови лагера при Одрин и Къркларели и се среща с новопристигналите бежанци. Потвърждава, че Турция ще приеме всички бежанци и призовава за преговори по емиграционно споразумение. В Анкара Президентът Тургут Йозал заявява, че Михаил Горбачов трябва да се намеси, за да бъде прекратено масовото напускане на тюркските бежанци.

28 юни 1989
Турция потвърждава, че турският посланик в София и българският в Анкара са се прибрали в страните си за неопределено време

1 юли 1989
96 877 са бежанците влезли в Турция.

4 юли 1989
В Държавен вестник е публикуван указ № 1253 на Държавния съвет "За гражданска мобилизация в мирно време" за осигуряване необходимата работна сила и техника при кризата в селското стопанство и производството, създадена с изселването на българските тюрки, което намалява с близо 50% работната ръка в селското стопанство. Започват масови бригади на служащи, студенти и ученици за прибиране на реколтата и в местни индустриални преприятия, в които са работели турци.

8 юли 1989
Представител на организацията Ислямска конференция посещава турската граница при Капъкуле и бежанските лагери при Одрин и Къркларели и заявява, че ще препоръча на страните-членки на Ислямска конференция да въведат политически и икономически санкции срещу България.

10 юли 1989
Турският външен министър съобщава, че Министър-председателя Кенан Еврен е изпратил писма до държавните глави на 40 западни, ислямски, социалистически и необвързани държави с молба за помощ в разрешаването на конфликта с България за масовото изселване на етническите тюрки.

12 юли 1989
Тюркските бежанци са 137 000 души, 25 000 от тях са намерили работа.

12 юли 1989
Върховният комисар на ООН за бежанците постановява етническите тюрки напускащи България за Турция да бъдат определени за бежанци и да получат помощ от организацията.

13 юли 1989
Българското представителство в ООН разпространява писмо от министъра на здравеопазването и социалните грижи Минчо Пейчев до Световната здравна организация, с което я призовава да разследва условията, при които живеят бежанците в Турция, заявявайки, че българското правителство е "силно разтревожено", че неговите граждани живеят в "нехигиенични и нездравословни условия в палаткови лагери или на открито".

19 юли 1989
Бежанците от България са 161 000 души.

20 юли 1989
Министерството на външните работи отхвърля предложението на Турция от 19 юли за преговори за нова изселническа спогодба и за правата на турското малцинство в България като заявява, че Турция поставя предварителни условия и иска да диктува дневния ред на разговорите.

20 юли 1989
Външният министър на Саудитска Арабия осъжда българската политика спрямо турското малцинство.

24 юли 1989

Турското правителство съобщава, че между 4 и 5 000 тюркски бежанци дневно напускат България. Турската държава е изразходвала за социални помощи за тях около 8 милиона германски марки, от които 2 милиона са от обществени дарения. Правителството възнамерява да промени закона, за да могат бежанците по-бързо да получат гражданство.

26 юли 1989

Турският външен министър съобщава, че бежанците са 202 000 души.

28 юли 1989
Британският парламентарист консерватор Дейвид Аткинсън, който е в България от 13 до 19 юли в тричленна комисия на Съвета на Европа, заявява пред британския парламент, че основните човешки права на тюркското малцинство в България са били отнети и това е предизвикало масовото изселване.

31 юли 1989
Американският конгрес приема резолюция, осъждаща действията на българското правителство срещу тюркското малцинство.

1 август 1989

Във Варна Тодор Живков се среща с генералния секретар на Ислямска конференция Хамид ал Габид и със заместник-министъра на външните работи на Кувейт, които правят опит да посредничат между България и Турция.

8 август 1989
България отхвърля предложението на Турция за преговори за изселническа спогодба. Бежанците са 250 000.

9 август 1989
Генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер прави декларация от името на държавите членки на НАТО, осъждаща насилието на българските власти над етническите турци и отказа на България да преговаря за изселническа спогодба с Турция. "Политиката на насилствена асимилация и репресии срещу българските граждани от тюркски етнически произход който репресии продължават вече близо 5 години в противоречие със споразуменията на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа."

22 август 1989
Около 2 часа сутринта Турция затваря границите си за бежанците от България, тъй като е в невъзможност да приеме повече изселници. Турция обявява, че вече ще пропуска само граждани с турска виза и че продължава да настоява пред българското правителство за започване на преговори за изселническа спогодба. Около 310 000 души са преминали в Турция от края на май до този момент, около 1 500 са се завърнали в България.

image

22 август 1989
Българската Телеграфна Агенция (БТА) съобщава, че "хиляди пътници - Помаци", все още чакат да пресекат границата във временни лагери край Свиленград и Малко Търново, и че "неочакваното решение" на Турция ги поставя в "изключително тежко положение". Министерството на външните работи изказва официално неодобрение на турското решение пред турския посланик в София.

29 август 1989
САЩ привикват посланикът си в България Сол Полански за консултации във връзка със продължаващото нарушаване на човешките права от комунистическите власти в България.

30 август 1989

Амнести интернешънъл съобщава, че един затворник, етническият тюрк Мустафа Али, е починал вследстиве на гладна стачка в затвора в Пловдив. Амнести интернешънъл съобщава и за непотвърдени сведения за други тюрки, провеждащи гладни стачки, включително Иззет Тахсин Мустафа от Момчилград, който е бил арестуван през 1984 за отказ да приеме славянско име.

30 август 1989
Висшият духовен мюсюлмански съвет осъжда "анти-българската кампания на турското правителство" и заявява, че мюсюлманите в България се радват на пълна религиозна свобода.

31 август 1989
Министерството на вътрешните работи кани чужди журналисти в районите на Гоце Делчев и Благоевград, за да се уверят, че информациите за сблъсъци между местното население и сили на реда са "изфабрикувани".

Август-септември 1989
В квартал Хисаря в Хасково са разрушени над 500 къщи на изселници в Турция под предлог, че са незаконни строежи, въпреки че 150 собственици притежават нотариални актове, а повечето имат документи за плащани данъци. Завърналите се от Турция семейства изпадат в безизходица без дом и покъщнина, има случаи на самоубийства и психични разстройства. През 1992 Димитър Велев е обвинен в престъпление по служба по член 282 от Наказателният Кодекс (НК) за това, че като секретар на общината през 1989 г. е нарушил служебните си задължения и превишил правата си с цел причиняване вреда другиму. Обвинени са и тогавашният кмет Георги Жеков и заместникът му Иван Костов. Делото дълго се бави, защото Велев е народен представител от БСП в три поредни парламента. През 1997 съдът освобождава тримата от наказателна отговорност, но решава, че Велев е нанесъл щети за 314 165 лв., Жеков - за 177 194 лв., а Костов - за 88 618 лв. В Кърджали са съборени около 30 постройки на изселници.

5 септември 1989
Турското правителство съобщава, че от края на май около 320 000 тюркски бежанци са преминали в Турция, от тях около 6 000 души са се завърнали в България.

6 септември 1989
Среща в София на Тодор Живков с емира на Кувейт шейх Джабер ал-Ахмед ал-Сабах, който след това отпътува за среща с президента и с министър-председателя на Турция.

7 септември 1989
Българското външно министерство обвинява турските власти за отказа да издават входни визи на български граждани и че целят "създаването на психоза и напрежение" сред желаещите да пътуват и "влошават положението на разделените семейства".

9 септември 1989
Отново след 1 май 1988 е приложено положението от Юлската концепция да не се честват партийните празници с манифестации - 45-годишнината от "социалистическата революция" на 9 септември 1944 е чествана в страната с празненства на "трудовия народ".

12 септември 1989
Говорител на ООН съобщава, че генералният секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр е бил информиран за резултатите от проучването на масовото изселване на етнически турци от България от комисия на ООН, посетила България и Турция през август. Генералният секретар на ООН взел решение да не публикува изводите на комисията.

13 септември 1989
Българското външно министерство обвинява турските власти в лошо третиране на "българските граждани, влезли в Турция след май". Според българското външно министерство 12 898 души са се завърнали и много от тях се оплаквали от "безкрайни разпити, физическо насилие и кражба на собствеността им".

14 септември 1989
Европейският парламент приема резолюция, осъждаща България за крещящото погазване на човешките права на тюркското малцинство и призовава София да влезе в диалог с Турция за решаването на кризата с бежанците. Парламентът предупреждава България, че нейната политика може да блокира предложения икономически договор с Европейската общност.

19 септември 1989
Шуменският съд осъжда трима етнически тюрки на затвор за участието им в демонстрациите за граждански права в Шумен на 27 май. Злати Щерев Манолов, на 31 години, получава 5-годишна присъда, а Юлиан Игнатов Анев, на 25 години, 15 месеца затвор за това, че са "попречили на милицията при изпълнение на задълженията й". Фидан Демиров Горанов, на 59 години, е осъден на 18 месеца затвор по член 273 от Накзателният Кодекс (НК) за "разпространяването на клевети срещу комунистическата власт в България".

20 септември 1989
Британският заместник-министър на външните работи Уилям Уолдгрейв изразява пред българския посланик в Лондон Димитър Жулев загриженост, че двама български граждани - Шукри Шериф и Марлена Ливиу, са осъдени заради контактите си със западни радиостанции, както и че телефонните разговори от България с BBC Лондон са прекъсвани.

26 септември 1989
Съветът на Европа приема резолюция, с която настоява България да прекрати политиката си на асимилация на етническите тюрки.

28-30 септември 1989
Около 1000 души от завърналите се от Турция изселници са събрани в София в кино "Сердика" на среща под мото "България - наше отечество, съдба и бъдеще". Срещата трябва да покаже, че турската пропаганда е подвела мюсюлманите в България за да се изселят и Турция, и не е отговорила на очакванията им.

Есента на 1989
Няколко хиляди мюсюлмани, завърнали се от Турция, принудително са заселени в Северозападна България по решение на Мнистерски Съвет (МС) на Народна Република Ббългария (НРБ), със съдействието на Министерство на икономиката и планирането и местните народни съвети. Като мотив се изтъква обстоятелството, че тези хора са останали без жилище и работа. Прилагането на решението е осъществено в редица случаи от користни подбуди от служители в народните съвети. Към 18 октомври 1989 само от Разградска област са изпратени в Северозападна България 1874 души.

3 октомври 1989
На 44-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк външният министър Петър Младенов декларира готовност за преговори с Турция за нова изселническа спогодба. На следващия ден турският външен министър Месут Йълмаз обвинява остро българските власти в провеждане на етническа чистка и асимилация на турското малцинство. Българската делегация отговаря с обвинения към Турция за арменските кланета и преследването на кюрдите.

6 октомври 1989
В народното събрание е внесена подписка на Комитета за защита на религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности с искания за религиозни права с 240 подписа, включително на членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

13 октомври 1989
Тодор Живков се среща с главния-мюфтия комунист Недю (Недим) Генджев, който "изразява благодарност за свободата, с която се ползва мюсюлманската религия в България и за уважението и подкрепата, оказвани от държавата".

30 октомври 1989
Турският външен министър Месут Йълмаз и българският заместник-министър председател Георги Йорданов имат петчасова среща в Кувейт - първи контакт, осъществен с посредничеството на Кувейт. Договорена е следваща среща през ноември.

10 декември 1989
Повече от 5 000 етнически тюрки и помаци се присъединяват към митинга на СДС в София. Те носят плакати с надписи за прекратяване на политиката на асимилация и за религиозни и културни права.

image

16 декември 1989
Митинг на Помаци в Гоце Делчев с искане да бъдат възстановени човешките им права.

29 декември 1989
По доклад на Александър Лилов пленум на ЦК на БКП "осъжда като груба политическа грешка провежданата от авторитарния режим на Тодор Живков кампания за насилствено създаване на “етнически монолитна българска нация” и свързаните с нея извращения на конституционни права на български граждани". На събраните пред Народното събрание протестиращи мюсюлмани е съобщено: "Партията ви връща имената!" Решението предизвиква остра съпротива сред членовете на комунистическата партия и сред редиците на служителите на Министерството на Вътрешните Работи (МВР) в страната. Ръководството на Българската Комунистическа Партия (БКП) е засипано с протестни телеграми от партийни организации. Служителите на Министерството на Вътрешните Работи (МВР) са възмутени, че вината за възродителния (асимилационният) процес е хвърлена върху тях, а Министерството на Народната Отбрана (МНО) и армията са оневинени като неучаствали.

края на декември 1989 - началото на януари 1990
В етнически смесените райони започват протести срещу връщането на мюсюлманските имена. В Кърджали се провеждат стачки. В Кърджали, Хасково, Русе, Шумен, Пловдив, Търговище, Смолян и София многолюдни митинги протестират срещу връщането на имената и възстановяването на гражданските права на мюсюлманите. Участниците отхвърлят решението на ръководството на Българската Комунистическа Партия (БКП) за осъждане на възродителния (асимилационният) процес и искат оставката на Централният Комитет (ЦК) и правителството, като заплашват с политически стачки. На основата на местните организации на националистическия протест на 7 януари 1990 година е учреден Общонародният комитет за защита на националните интереси. В ръководството му влизат и офицери от Държавна сигурност (ДС), участвали във насилията на възродителния (асимилационният) процес. Митинги в подкрепа на възстановяването на правата на мюсюлманите, организирани от опозиционните групи, се провеждат в София, Варна, Кърджали.
В крайна сметка под натиска на опозицията в България имената на етническите турци бяха възстановени.

Следва Продължение:



Гласувай:
1
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: istoriata
Категория: История
Прочетен: 309976
Постинги: 71
Коментари: 145
Гласове: 93
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31