Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2016 18:51 - Европейската история и османската Империя
Автор: istoriata Категория: История   
Прочетен: 1271 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.01.2016 18:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Европейската история и османската Империя


Султан Мехмед, II Фетих (Завоевателя), се е различавал по характер, мироглед и възпитание от предходните османски владетели.

Той е полагал възможни средства, за да се превърне във владетел, и не само на мюсюлманите и османлиите в границите на империята му. Но и владетел на християнското, еврейското и друго население в завладените от него земи.

Той е бил готов да бъде владетел и защитник на правата на всеки народ, който е бил готов да приеме неговото му покровителство. След завладяването му на Констинтанопол. Султан Мехмед II Фетих (Завоевателя) се е превърнал, според тогавашното разбиране, и в пряк наследник на западната римска империя, и по тази причина е предприел някои опити, за да овладее Италия, и да наложи волята си и над папския престол.

В рамките на политиката си за овладяване на Западна Европа, султан Мехмед II Фетих (Завоевателя) е установил контрол над основните сухопътни и морски търговски пътища, което е подтикнало западните европейски владетели, да търсят нови търговски пътища с Индия и Китай, и с другите богати на подправки, злато и тъкани източни държави.

А именно това е довело и до началото на епохата на великите географски открития, и поставя основите на бъдещата колониална Европа.

За разлика от предходните османски и европейски владетели, Султан Мехмед II Фетих (Завоевателя) признава след завладяването на Константинопол, много широки права и свободи на вероизповеданието и на културата. Той е разрешил на православните християни, на евреите, на арменците и на католиците свободно да изповядват религията си, и дори да основат свои патриаршии в Цариград.

За върховен религиозен представител на православните християни, който са били най-многобройната след мюсюлманите, религиозна общност в османската империя, е приет, гръцкият фанариотски патрарх.

Гръцката фанариотска патриаршия, е станала като единствен върховен представител, на православните християни в османските земи, до фактическият край на османската държава. Политиката на султана за лично подпомагане, и за поставяне под лична протекция на представителни ръководни органи на (не)мюсюлманските общности в империята, е било в разрез, с тогавашните религиозни разбирания, царящи в Западна Европа през средновековието.

Историята на средновековна Европа е изпълнена с примери с това, как католическата църква е репресирала представителите на други религии.

През 11-век, римският папа е наложил на западните владетели волята си на единствен законен религиозен представител на християнството.

Създадени са инквизиционните съдилища, които са подлагали на гонения и репресии всички и всеки, които не е желаел да се подчинява на църковните канони, и на волята на римския папа.

Римския папа е обявил инквизиционните съдилища за свещенни съдилища, борещи се с враговете на божието слово. Изправяните пред тези съдилища са наказвани със смърт на кладата, заточение, отнемане на имуществото им, отрязване на езика. Не само християните. Но и евреите и мюсюлманите живеещи в Испания стават жертва на инквизицията. В течение на 15-век, в Европа са изгорени на клада над 15-хиляди човека.

В действитерлност. Първият кръстоносен поход е организиран от римския папа, който поход не е бил срещу мюсюлманите. А е бил срещу различните християнски секти в Западна Европа. След това последват кръстоносните походи срещу мюсюлманите.

Католическата църква е раздавала срещу не малко злато, документи наречени индулгенции, които опростяват греховете на християните, и им гарантират място в рая.

Това е предизвикало много остри критики в Европа. Толерантното отношение на османлиите към християнското население в превзетите Балкански земи, което е поставило под въпрос действията на папския престол.

За 6-годишен период, папския престол е пренесен от Рим в Авиньон. Започва се периодът на великата западна схизма. През този период. Лидерите на римо-католическата църква, остават под не малкото влияние на френските крале.

Французите не признаха римския папа, след завръщането на папския трон в Рим, и назначават свой папа в Авиньон. Това е предизвикало разцепление в католическата църква.

Римския папа анатемосва привържениците на авиньонският си папски колега, който той пък от своя страна обявява за грешници и неверници, привържениците на римския папа.

Организираните църковни събори, не успяват да разрешат проблема. Германските и английски владетели създават своя полуавтономна от папството църкви. В периода на бърз напредък на османските войски в Европа през втората половина на 14-век, също не съумяват да подтикнат западните владетели към споразумение над проблема.

Продължаващите конфликтите между западните кралства. Сто годишната война между Франция и Англия. Който войни отнемат живота на над един милион човека. Германия и Италия са разпокъсани на градове държави, и на малки княжества. През този период се започва да набира мощ урбанизацията.

Градове като Флоренция, Венеция, Генуа, Париж, Лондон се превръщат в център на зараждащата се буржоазия. Търговските гилдии в северните европейски държави се обединяват в търговски съюз, който наречен "Ханзенска лига".

Франция и Англия се превръщат в големи централизирани държави с редовна армия, наподобяваща по структурата си, структурата на еничарските, имперски, бойни корпуси, основани от османлиите, още век преди това.

Италианските градове-държави, които са контролирали голяма част от търговията между запада и изтока, благодарение на близките си връзки с османската империя, значително са забогатели.

Неподходящите за изчислителни работи, римски цифри са изместени от използваните от османлиите, по-практичните арабски цифри. Въвеждането на десетичната система, и на нулата, взаимствана от османлиите, е улеснило изчислителните работи.

Флоренция, управлявана от династията Медичи, се е превърнала в център на науката, културата и изкуствата. Флорентинската златна монета флорини. И венецианската златна монета дукати. Стават основните парични единици през 14-ти и 15-ти век в западна Европа. През 15-ти век, римският папа отново възстановява влиянието си над християнските владетели в Европа.

С началото на епохите на реформите и ренесанса, в Европа се разпространяват и античните идеи и изкуства. И заедно с християнската религия, се създава нов синтез, който е изградил и съвременната европейска култура.

В много университети на Европа, тогава са започнали да се поставят на бял свят идеите! че християнска Европа е трябвала била да се обединяла, за да се спряло било османското настъпление.

Походът на Султан Мехмед II Фетих (Завоевателя) в Италия. И превземането на Отранто, подтикват европейците да се обединят около християнската религия.

Християните в Испания са започнали война, за прогонването на емевидите-мюсюлмани. Същевременно е възприето и становището, че трябва да се възприеме благосклонната позиция, и към различните секти в християнството. Започва се процесът на реформи, който променя от основи, някои от принципите на християнската религия.



Гласувай:
2
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: istoriata
Категория: История
Прочетен: 198564
Постинги: 68
Коментари: 126
Гласове: 89
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930