Постинг
20.09.2012 00:25 -
Малко познати исторически факти
Малко познати исторически факти
БРСДП (т.с.) и нейната борба, срещу руските амбиции на балканите и България.
Сбирка на БРСДП (социал-демократи) град Оряхово 1937 година
БРСДП (т.с.) и нейната борба срещу руските попълзновения спрямо България! Официалните документи от ранната история на БРСДП (т.с.) (за чийто настоящ наследник се обявява сега БСП като лява модерна партия). Дават категорично и недвусмислено изцяло отрицателна оценка на руската политика спрямо България. Хронологично погледнато, това изглежда по следният начин:
- Руско-османската “Освободителна” война е “… и опит от страна на Русия за създаване на българско княжество, с надеждата че то веднага ще се превърне в Руска губерния”;
- По време на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, именно “Русия е тази, която се обявява твърдо срещу "Съединението" и се стреми по всякакви начини да го възприпятства. А когато то въпреки всичко е извършено и е факт, Русия не само го одобрява, но и насърчава Сърбия да обяви война на България”.
- Във връзка със събитията около обявяването на независимостта на България, партията на тесните социалисти с гордост отбелязва, че се е опълчила “решително против тласването на България в железните прегръдки на руския абсолютизъм”, и е противопоставила своя “могъщ протест”" на “домогванията на реакционното славянофилство, което прикрива завоевателните апетити на Русия”;
- Руското отношение спрямо Балканския съюз в навечерието на войните 1912/1913 е квалифицирано по следния начин:
“Руският цар изпрати волове и рубли, но не на българските селяни, а на сръбските управници, за да заграбят Македония и да тласнат България в страшна катастрофа”.
Тази действително “страшна катастрофа” изостря до крайност перата на водещите партийни идеолози и публицисти като Димитър Благоев и Георги Кирков, които обобщават: “Все тъй “безкористна” беше политиката на Русия през Междусъюзническата война. С нея руското правителство реши да отмъсти на България за голямата й дързост да търси победата със собствените си сили и средства, и да я използва за за създаване на Велика България.
За съжаление българите, опиянени от победите си, забравиха, или не виждаха, че Русия е против Велика България”. В претърпяния български погром БРСДП (т.с.) обаче вижда и нещо много положително. А то е, че “Русия сама изтръгна из корен дълбоките русофилски суеверия у нас. Сгромолясването на русофилските суеверия е първата стъпка към освобождаването на българския народ от опекунството на руския цар”.
Основните направления в работата на БРСДП (т.с.) през междувоенния период от 1913-1915 г. са разобличенията на Руската легация в София като център за груба намеса, във вътрешнополитическия живот на България. И най-вече с разкриването на механизмите на финансиране на руската Пета колона в страната (партии и фигури от обществено-политическия живот) и яростната агитация против намесата на България в Първата световна война, на страната на Антантата, поради участието на Русия в нея.
Когато правителството на Васил Радославов, което все пак трябва да проявява дипломатическа тактичност, поиска да каже нещо антируско и да уязви Матушката – той обикновено дава гласност на статия от “Работнически вестник”. За предпочитане с автор Благоев, Кирков, Христо Кабакчиев или Тодор Луканов (същият е известен и със способността си да провежда ефектни антируски публични мероприятия и събирания), …
Думи на Дядото: (Димитър Благоев). “Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие, в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите”. И думи на Владимир Димитров (Майстора): “Съществува една отлична перспектива за застрашените от руския царизъм балкански народи – създаването на независима държава Украина, която да бъде буфер между Руската империя, и европейските държави”.
Тези сведения липсват в учебниците по нова и най-нова история на България, скалъпвани в продължение на десетилетия от про руско настроени историци на руска професорска служба в доминьона на Русия! България.
Тези източници и архивни документирани изказвания на основателите на социалистическата идея в България, не могат да бъдат видени и открити във фундаменталните трудове на видния историк и президент на България, Георги Седефчов Първанов, крупен специалист по история на българската социалдемокрация…
СЪВЕТСКАТА ОКУПАЦИЯ ПРЕЗ 1944 - 1947година
Съветската окупация от 8 септември 1944 година. И подтикнатия от нея “Отечествено-фронтовски” комунистически преврат на 9-ти септември, стана, след като в Москва става безпределно ясно, че по друг начин властта не може да бъде взета властта в България, от законната Царска власт. Планът за окупация на България, започва да се осъществява след тази тъмна дата за Царство България. Като този план включва, три елемента:
1. Изтребването на българският елит.
2. Стопанското заробване на България.
Обезглавяването на българската нация, е било планирано отдавна. След като през 1887 година, българският политически елит начело със родолюбеца, Стефан Стамболов, успешно се противопоставя на проруския опит за преврат, и до 1894 година, и успешно парира руските шовинистични стремежи към България. В Москва са разбрали, че само с премахване на монарха, (както направиха с княз Александър Батемберг), България няма да може да бъде окупирана. Необходимо е било монархистката институция да се изкорени, а за това най-първо трябва да се ликвидира, обществено-политическия елит на Царство България.
Това не можа да стане с атентата в църквата света Неделя през 1925 година. Но се проведе успешно през 1944 - 1948 година, като паролата е “Авгиевите обори трябва да бъдат изметени с желязната метла” и паролата е дадена от съветският агент на Москва, Георги Димитров от Москва. Получавайки я, комунистите започват масови убийства без съд и присъда, в продължение на 40 дни, след 09.09.1944 година. До края на 1944 година, са убити поголовно, над 30 000 кмета, учители, полицаи, низши военни, дребни търговци, и изобщо на по-видни хора по места. Викани посред нощ “за малка справка”, и изчезват безследно и до ден днешен привикваните.
В “Държавен вестник”! от този период са публикували съобщения за 30 000 безследно изчезнали. Но не всички засегнати семейства са имали смелостта и дързостта, за такава публикация. Впоследствие за да си “узаконят” убийствата, някои от загиналите задочно са “осъдени” (безпрецедентен случай в правото) на смърт.
Вторият етап на чистката, е безпрецедентният в световната история ”Народен съд”, от декември 1944 до април 1945 година. В него 135 съдилища в цяла България, осъждат 11 122 души, от които 2793 на смърт. (По-други данни над 3000 души са разстреляни). Там “съдят” хора от елита, които не могат току-така да “изчезнат безследно” - като регенти, царски съветници, министри, съдии и прокурори, висши военни, професори, индустриалци и банкери. С този жестоко премерен удар, са унищожени. Регентството. Пет правителствени кабинета. Цялото ХХV Обикновено Народно Събрание. Цели министерства. Генералният щаб. Изобщо цялата висша държавна царска администрация.
Стопанския и интелектуален елит на България. На някои особено важни “подсъдими”, като регентите. Разпитите им, се водят в Москва, от съветски НКВД следователи. Сред убитите регенти, са и регентите като принц Кирил. Генерал Михов. Професор Богдан Филов. Премиерите Добри Божилов, и Иван Багрянов.
Министрите Габровски, Митаков, Даскалов, Вазов … царските съветници Лулчев и Севов и хиляди други. Може да се каже, че с този удар е унищожена българската държавност. Обезкръвяването на българския народ приключва с погрома и разгрома, на последната опозиция на земеделци и социалдемократи, през 1947 година.
Общо през 12-те затвора, и 56-те концлагера в периода от 9-ти септември 1944 – до 9 ноември 1989 година, преминават над 200 000 човека. Чудовищно изобретение от 1946 година, до 1989 година, е изпращането на синовете и дъщерите, на опозиционери, и други “неблагонадеждни”, или просто по-интелигентни младежи да отбиват тригодишна военна служба, като миньори в урановите мини. 52 000 човека, от този период, умират млади.
А от останалите към 1990 година, живи 3000 човека, всички до един са все болни от лъчева болест или левкемия. А уранът е заминавал за СССР и с него е направена първата руска атомна бомба … Не случайно оцелелите близки на убитите, който са били “въдворени” да живеят в провинцията, имотите им са отнемани в полза на комунистическата държава, а на децата им, им се е забранявало да учат във висши учебни заведения.
След като е изтребен в до голяма степен българският елит, от Москва е изпратен да оглави правителството Георги Димитров. И като Министър-председател на комунистическа вече България. Той си остава съветски поданик, и е говорел български, но с много силен руски акцент. Но и въпреки това, обаче руските му началници, не му вярват, и НКВД (КГБ) вербува шуреят, и охранителят му, Вълко Червенков за да го шпионира. Когато си свършва работата да присъедини България към СССР, Георги Димитров вече не е полезен и началниците си от Кремъл, и го отравят в санаториума Барвиха край Москва, през 1949 година. След това поставят на мястото му техният агент, шпионирал Георги Димитров, Вълко Червенков на неговото място.
С голямо старание, съветските окупатори, и техните комунистически марионетки в България, изкореняват методично и целенасочено, националното самосъзнание на българския народ. Веднага след окупацията са върнати в СССР (нека да се подразбира в Сибир) Таврийските и Бесарабски българи, които са намерили политическо убежище в България, по време на войната. Изфабрикуваната в Коминтерна “македонска нация”, започва насилствено да се налага във Вардарска Македония, върната на Титова Югославия, и в Пиринска Македония, останала в пределите на България. Българите в Пиринско са насилени да се обявят за “македонци”. На българска територия свободнопрактикуват сръбски емисари – “учители”, “книжари”, и други, които да “обучават” населението на “родния му македонски език”.
Също така е направена, и “правописната реформа”, замислена пак в Москва, и прокарана първоначално през 40-десетте години от БКП в партийните им документи, а след като заграбват властта, и официално я налагат. С изхвърлянето на букви от азбуката, и въвеждането им на нови правописни граматични правила, комунистите се опитват да скъсат писменото единство на западните, и източните български говори, за да отделят окончателно Пиринска Македония от България.
Окупаторите се опитват да унищожат националната култура, обявена за “фашистка” и “буржоазна”, като организират публични палежи на български книги, или ги изпращат за изгаряне. Случайно оцелелите книги са били урити в секретните, и специалните фондове на библиотеките.
Забранени за издаване и четене са дори и автори като Иван Вазов и Елин Пелин. Унищожени, или са откарани в Москва безценни исторически ръкописи от средните векове. На Скопие му е предаден дори саркофага с костите на Гоце Делчев. Самата българска история е фалшифицирана по съветски образец. Градове и села са преименувани на комунистически и съветски дейци.
Даже улиците в градовете носещи имената на български исторически владетели, са сменени с имена без титли. Така например! улица “Цар Иван Асен ІІ” става “Иван Асен”. Улица “Цар Симеон Велики” – става на “Симеон”, и други подобни подмени. Държавния герб е сменен с комунистическо копие на съветския герб, като датите “681-1944 година, ” точно очертават рождението и смъртта на независимата българска държава.
Химнът е преправян на няколко пъти. Особено брутално е посегателството над верските права и свободи на хората, като вярата им им е подчинена на БКП. Но независимо от това хората са насилвани за да се венчават, да си именуват децата си, и да бъдат оплаквани в държавни “ритуални домове”. Даже след смъртта на човека над гроба му задължително се е поставяло дървена червена малка пирамида, с петолъчка над нея.
С поредица от такива мерки, българският народ остава без елит, и 45 години мълчи безропотно, който не прави нито един анти-комунистически опит за бунт или протест, подобни на унгарския от 1956 година. Чехословашкия от 1968 година. Или полските бунтове, от 1956 - 1968 - 1970 - 1976 и 1980 година. Народът на България не е виновен че БКП е проникнала въс всеки един аспект от общественият живот, чрез шпионската си система за пряк фейс контрол, накратко наречена Държавна Сигурност (ДС), и е буквално обсебила дори и съзнанията на хората, за да успеят да се съвземат, и да се разбунтуват срещу комунистическата власт.
И на същият този етап. Стопанското подчинение на България започва още през 1944 година. Като на 16 октомври 1944 година, съветските окупационни войски, откарват в Москва, златния резерв на Националната банка. След това от бюджета на ограбената вече държава изтръгват 40 милиарда, и 213 милиона лева за издръжка на войските си на българска територия. Нови 540 милиарда, и 92 милиона лева е струвало на България, безсмислената “Отечествена война”, в която загиват 32 000 български войника на фронта, биейки се срещу довчерашният си германски съюзник.
Разорената българска държава, трябва да има бедни поданици, за да са послушни. В началото започват конфискациите и реквизициите на по-богатите, под форма на борба със “спекулата”. Особено активна е практиката на “изселване на враговете на народната власт” в провинцията, при което верни “партийни другари”, биват настанявани в жилищата им, и им заграбват дори личните им вещи на хората. Така например комунистическата другарка Цола Драгойчева, се разхожда с прочутото кожено палто на г-жа Филова, на професор Богдан Филов съпругата му.
Цола Нинчева Драгойчева
Последвалата национализация от 1947 година, с който богатите българи са разорени и превърнати в бедняци. След това ударът срещу заможните и трудолюбиви български селяни, с “кооперирането”, проведено до 1958 година. С “Народните заеми на свободата”. Безчислените съдебни, и не съдебни изцяло незаконни конфискации. Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост”, и други подобни закони, е ликвидирана даже и средната класа.
Българите се пролетаризират по съветски образец. Това престъпление е довършено с така наречената “Индустриализация”, при която от СССР са прехвърлени в България тежки индустрии, обслужващи главно военно-промишления комплекс на СССР, за който България няма нито суровини, нито енергия за да ги поддържа, нито и са и необходими.
Тези производства замърсяват природата и вредят сериозно на здравето на хората. А за поддържането им, България се принуждава да внася огромни количества суровини и енергия от СССР на изкуствено завишени цени. Готовата продукция се е връщала в СССР на много по ниски цени. Така България е задлъжняла с огромни инвестиции, които още повече изтощават държавният и бюджет, като разликата в цените са в полза на СССР поддържайки ниски заплати на работниците. По този начин се изсмукват жизнените сили на българите, за да не се бунтуват срещу ново установената червена власт, на пролетариата и работниците.
И от всичката тази изкуствена индустриализация, най-вече природата е сериозно увредена, с многото въглеродни емисии във въздуха, от бълващите комини на металургичните комбинати, в почти всяко едно населено място в България. При това в България, са докарани морално остарели, и неефективни технологии, изхвърлени от употреба дори и от СССР.
Още имат спомени хората за заводи като Стъкларския завод “Дружба” в град Пловдив, където са работели американски стъкларски машини, произведени през 1924 година, продадени на СССР през 1934 година, и препродадени на България, през шестдесетте години на двадесети век. До 1989 година, машините още са в работен цикъл. Това е комплимент за американската техника, но и потвърждават горните редове.
Индустрията е така създадена, че да не е със затворен цикъл, и което и да е производство, то трябва задължително да е зависимо от съветски, до окомплектовки или доработки, резервни части, суровини, енергия, технологии, пазари, или от всичко взето заедно. Енергийната система допълнително е обвързана със СССР и до ден днешен – като електрическата, в паралел със съветската, чак до средата на деветдесетте години, газопроводната система, изцяло зависима от съветската и досега. В същото време български храни заминават на безценица към “необятните съветски пазари”, а в замяна биваха продавани прескъпи, и ниско качествени съветски стоки и продукти от бита.
Така България се превръща за няколко десетилетия, в заден двор на съветската империя на злото, както американският президент Роналд Рейгън окачестви СССР през преломната 1983 година. България е била, и все още до някъде е доминьон, осигуряваща главно евтин труд. И всичко това под лозунга за “братската помощ за СССР“. Лишени са от собственост, българите който са работели цял живот, за да си закупят панелен апартамент, или картонен автомобил “Трабант”.
Не е погрешно да се определи, че страната за 45 години, е превърната в един огромен концентрационен лагер, с размерите 111 хиляди квадратни километра държавна суверенна територия, пред който безплатният труд на концлагеристите и нацистките зверства в “Освиенцим” и “Бухенвалд”, избледняват пред съветската реалност в комунистическа България.
Резултатът от всичко това, икономическо излишно мероприятие на комунистите в България, и днес е ясен за периода 1989-1999 година, когато руския пазар рухва, и се капсулира за България, която изпада в невероятна икономическа криза, поради описаните по-горе структурни дефекти на пост-тоталитарното и стопанство. Последиците и на тази криза, тегнат и до ден днешен над българското общество.
Резултатите от военната окупация на България от Червената армия. 1944 - 1947 година.
През 1944-1947 година. Около 600 000 съветски войници и офицери пребивават на българска земя за различен период от време.
Секретни междуправителствени споразумения уреждат тяхната издръжка за наша сметка. Нещо повече – всички заплати, командировъчни и режийни, по изрично настояване на съветската страна, им се изплащат в долари. Става на въпрос за суми, които многократно надхвърлят доходите на един среден български гражданин за година.
Установената тогава практика се прилага и от началото на 50-те до края на 80-те години – всички т.н. съветски специалисти, са на пълна валутна издръжка от българската страна. Издръжката на съветските окупационни войски е изключително тежко натоварване за българския държавен бюджет. Тя значително надхвърля наложените на България следвоенни репарации.
Със специално решение на Министерски съвет на Народна Република България (НРБ) представителите на Съветското командване, дори са били освободени от задължението да представят отчетни документи за извършените от тях разходи на българска земя. На практика всеки ден от правителството се гласуват огромни суми (от 300 – 600 млиона лева) за издръжката на Червената армия, за която до края на 1945 година, биват похарчени 23 милиарда лева, а до края на 1947 година – 60 милиарда лева. Когато средствата в държавния бюджет се изчерпват, за издръжката на червеноармейците отиват и сумите, събрани от населението по така нареченият Заем за свободата.
Изнемогвайки под това непосилно бреме, към края на 1945 година Министерски съвет се осмелява да помоли В. Молотов да бъде преустановено “това безумие, защото хазната ни няма повече средства”. Москва обаче изобщо не само не се интересува, но продължава да изисква още и още, повече и все повече, с аргумента, че България като “победен съюзник на Хитлер”, би трябвало да е дори благодарна, че дава “само толкова”. Цифрови данни за сравнение:
1. Количество на парите в обръщение: 1945 година – 70 милиарда лева; 1946 година – 80 милиарда лева; 1947 година – 76 милиарда лева.
2. Банковите влогове на населението: 1945 година – 12 милиарда лева; 1946 година – 14 милиарда лева; 1947 година – 34 милиарда лева.
3. Средна месечна работна заплата през 1947 ггодина е била – 10 000 лева.
Писмо от Г. Димитров до Сталин, 22 септември 1944 година, относно поведението на Червената армия в България. “На редица места има случаи на насилие по отношение на местното население от страна на отделни червено-армейски военнослужещи:
1. Произволно се вземат от местното население, работен добитък, каруци, хранителни продукти и др., без да се уведомяват местните власти, и без съответното оформяне, на иззетия добитък и хранителни продукти;
2. Произволно се изземват държавни и частни моторни превозни средства, и смазочни масла и материали. Това води до проваляне на есенната сеитба.
3. Някои военнослежещи в пияно състояние влизат нощем по домовете на хората в градовете и селата с цел грабеж, а и в някои случаи – изнасилват жени и убиват мъжете им. Така например в село Дивдядово, Шуменска околия тогава, а сега Шуменска област. Наред с другите хора, е и убит, и един от старите членове на Партията. Доколкото такива произволни действия внасят голям смут сред населението, което с неописуема радост и възторг посрещна Червената армия, моля да се направи всичко възможно за тяхното по-бързо прекратяване”.
Дълго време официозната историография в България твърдеше, че именно “руснаците” са опазили България от териториалното осакатяване, след края на Втората световна война. Всъщност по време на следвоенните мирни конференции и преговори. Точно САЩ и Великобритания спестяват на България тази унизителна съдба, която са я готвели руснаците да извършат над България.
Именно те са категорично против откъсването на Пиринска Македония от България, и даването й на Югославия. Малко по-късно обаче, под внушението на Кремъл, БКП извършва истинско национално предателство, развивайки бурна дейност за денационализацията на Пиринският край, и присъединяването му към Титова Югославия.
С тази цел именно ръководителите на двете държави са привиквани и инструктирани в Москва, като българските вождове щателно изпълняват всички възложени им задачи. Но отношенията между Сталин и Тито, много рязко се влошават, което води и до естествен провал на идеята…
Случаят обаче е използван от Кремъл, за да се освободи от малцината му неудобни актьори на българската политическа сцена – като комуниста Трайчо Костов, и други са обвинени в анти-съветска дейност, и връзки с английското и югославското разузнаване. Те биват жестоко инквизирани и са убивани от “инструкторите” на НКВД под командването на главния съветник на българското Министерство на Вътрешните Работи (МВР) – ген. Чернев. Поведението на тези палачи възмущава дори Вълко Червенков, който се моли на Москва да ги отзове незабавно.
Сталин, милостиво скланя да изпълни тази коленопреклонна молба. Но на освободеното място изпраща друг, не по малко жесток инструктор от НКВД, в лицето на генерал Филатов. Същият е настанен в кабинет, в непосредствена близост до този на българския Министър-председател, като на практика изземва неговите пълномощия и функции.
Вълната от политическо насилие в България продължава с пълна сила, като се съсредоточава върху “прочистването” на българската армия от “Вражески царски елементи”. И затворите и лагерите на смъртта започват да се пълнят с бивши “Партизански командири”, и да се огласяват от техните нечовешки викове…
На тази база на окупация и подчинение, СССР разрушава опитите на българската високо-технологична промишленост, и налага една неприемлива, и непотребна за никого, енерго и трудоемка тежка индустрия, унищожаваща околната среда. Веднага след нахлуването в България на окупационните съветски войски. Биват задължително разграбени най-проспериращите 50 българо-германски предприятия, обявени за съветски военни трофеи. След това България е принудена, според мирния договор от Париж, да възстанови производствения цикъл в тях, но като предаде германското дялово участие на СССР.
Благодарение на така създадената “кооперация”, предприятията много на бързо са напълно съсипани, и след като те вече не представляват никаква ценност. В началото на 60-те години на България и бива продаден обратно бившият германски, вече съветски дял. В края на тази сложна трансформация и метаморфоза на собствеността, изведнъж се оказва, че русенският филиал на германската фирма Muelhaupt, преди войната произвеждала и изнасяла в цяла Европа турбини, вече е започнала да произвежда вършачки и редосеялки, което качество е под всякакви стандарти, и единствено стават за износ за комунистически държави като Куба, и няколко африкански и азиатски комунистически сродни държави, поели и те по пътя на социализма и комунизма.
Подобна схема е приложена и спрямо Ловешката самолетостроителна фабрика ДАР. Чиято авиационна продукция се оценява високо дори от асовете на Luftwaffe. Благодарение на СССР след победата на Деветосептемврийската социалистическа революция според терминологията на комунистите, но нека да се подразбира, деветосептемврийският комунистически, отечествено-фронтовски преврат.
Там от проектиране и изработка на самолетите ДАР се преминава към производството на велосипеди и мотори с малка кубатура на двигателя от тпа “Балкан”. А по-късно се сглобява и автомобилът “Москвич”! Другата Държавна аеропланна фабрика, тази в Казанлък, произвеждаща самолетите КБ, направо е закрита още в началото на съветската окупация, а висококвалифицираният персонал е уволнен.
За ефикасността и рентабилността на предприятията на съветско-руският сега ВПК, е достатъчно да се каже само следното – от Западна Европа те купуват специални легирани стомани, и уникални тръби на Manesmann срещу долари, а специалната си продукцията си я продават за преводни рубли, или в най-добрия случай, на ембаргови държави, или по дъмпингови цени.
Едно от произведенията на съветско-руският ВПК – е “Автомат Калашников”, (АК 47) който е копие на Германският армейски автомат, от Втората световна война, Sturmgewehr 43. Опростяванията действително превръщат "автомат Калашников", в не лошо оръжие за терористи и подривни бойни групи в световен мащаб.
Който автомат превърнал се в емблема на СССР като същият този "автомат Калашников", присъства дори и в някой държавни гербове на африкански държави, и шиитската групировка Хизбула го е изобразила на знамето си. Но за сметка пък на това, го оставят далеч от изискванията на съвременните полеви индивидуални бойни системи и действия.
Бойна машина МТЛБ е на нивото на военна техника от края на Втората световна война. В което – нейният двигател е с лиценз на Generаl Motors от онова време. А трансмисията и е от военновременен трофей на Maibach. Нея съветите не успяват дори да копират буквално, а я преработват в по-опростен вариант с прави зъби. Тъй като това на свой ред налага промени в предавателния механизъм, нещо непостижимо за съветския технически гений, Москва плаща на щатската фирма Gleeson 12 тона злато, за да им изработи необходимите им зъбни колела.
Но и въпреки всичките тези опити СССР да се движи в крак с времето, през последните години, нейната правоприемница Русия, чувствително изостава в оръжейният и неоръжеен бизнес. Като оръжейната и техника, е от началото на 70-те, в края на 80-те години, и това със сигурност показва руската немощ, в надпреварата им, със къде къде по конкуренто способни и високо-технологични нации, каквито са западните, и далеко-източните нации, като Япония и Южна Корея.
Но това и най-малко не спира хората с лява ориентация в политическите си убеждения, преки наследници на убийците и окупаторите на българският народ, постоянно да спекулират, връщайки постоянно времето назад, припомняйки носталгични спомени, колко е било хубаво през комунизма, и как е имало работа за всички.
Но както се видя от по нагоре написаните редове, че не е било чак толкова хубаво, колкото се опитват дадени заинтересовани политически сили и русофилски кръгове в България, да внушат на хората мисли, чрез икономическите си механизми, който и до ден днешен ги държат те, но това и най-малко не ги кара да се почувстват засрамени, че през комунизма е било много хубаво.
Макар и тези факти описани не само в тази публикация, но и в много други публикации, специално на тази тема. Не спира представители на преки наследници на комунистическата партия на България, в лицето на наследницата на старата Българска комунистическа партия (БКП), Българската социалистическа партия (БСП) да предявяват претенции, отново и отново да ръководят България, като цялата икономика и бизнес елит, изцяло се държи от верни на партията им кадри, и вкарват България постоянно в супер неизгодни енергийни договори, подписвани от руски възпитаници, със същата тази държава, която сегашната Руска федерация, и е право приемница, и наблюдаваме как се подписват обвързващи договори, който договори, пак много страдалният българският народ, ги поема като финансово бреме на плещите си.
Просто нищо ново не е научено, и нищо старо не е забравено за съжаление, и промяна в България изобщо не е извършена на 10.11.1989 г. А само комунситите и комунизма приеха други очертания и други форми, но в дълбочината на душевността си, на манталитета си, на природата си, те си остават онези същите чъждо-поклонници, който са били преди, и след злокобната дата 09.09.1944 г.
БРСДП (т.с.) и нейната борба, срещу руските амбиции на балканите и България.
Сбирка на БРСДП (социал-демократи) град Оряхово 1937 година
БРСДП (т.с.) и нейната борба срещу руските попълзновения спрямо България! Официалните документи от ранната история на БРСДП (т.с.) (за чийто настоящ наследник се обявява сега БСП като лява модерна партия). Дават категорично и недвусмислено изцяло отрицателна оценка на руската политика спрямо България. Хронологично погледнато, това изглежда по следният начин:
- Руско-османската “Освободителна” война е “… и опит от страна на Русия за създаване на българско княжество, с надеждата че то веднага ще се превърне в Руска губерния”;
- По време на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, именно “Русия е тази, която се обявява твърдо срещу "Съединението" и се стреми по всякакви начини да го възприпятства. А когато то въпреки всичко е извършено и е факт, Русия не само го одобрява, но и насърчава Сърбия да обяви война на България”.
- Във връзка със събитията около обявяването на независимостта на България, партията на тесните социалисти с гордост отбелязва, че се е опълчила “решително против тласването на България в железните прегръдки на руския абсолютизъм”, и е противопоставила своя “могъщ протест”" на “домогванията на реакционното славянофилство, което прикрива завоевателните апетити на Русия”;
- Руското отношение спрямо Балканския съюз в навечерието на войните 1912/1913 е квалифицирано по следния начин:
“Руският цар изпрати волове и рубли, но не на българските селяни, а на сръбските управници, за да заграбят Македония и да тласнат България в страшна катастрофа”.
Тази действително “страшна катастрофа” изостря до крайност перата на водещите партийни идеолози и публицисти като Димитър Благоев и Георги Кирков, които обобщават: “Все тъй “безкористна” беше политиката на Русия през Междусъюзническата война. С нея руското правителство реши да отмъсти на България за голямата й дързост да търси победата със собствените си сили и средства, и да я използва за за създаване на Велика България.
За съжаление българите, опиянени от победите си, забравиха, или не виждаха, че Русия е против Велика България”. В претърпяния български погром БРСДП (т.с.) обаче вижда и нещо много положително. А то е, че “Русия сама изтръгна из корен дълбоките русофилски суеверия у нас. Сгромолясването на русофилските суеверия е първата стъпка към освобождаването на българския народ от опекунството на руския цар”.
Основните направления в работата на БРСДП (т.с.) през междувоенния период от 1913-1915 г. са разобличенията на Руската легация в София като център за груба намеса, във вътрешнополитическия живот на България. И най-вече с разкриването на механизмите на финансиране на руската Пета колона в страната (партии и фигури от обществено-политическия живот) и яростната агитация против намесата на България в Първата световна война, на страната на Антантата, поради участието на Русия в нея.
Когато правителството на Васил Радославов, което все пак трябва да проявява дипломатическа тактичност, поиска да каже нещо антируско и да уязви Матушката – той обикновено дава гласност на статия от “Работнически вестник”. За предпочитане с автор Благоев, Кирков, Христо Кабакчиев или Тодор Луканов (същият е известен и със способността си да провежда ефектни антируски публични мероприятия и събирания), …
Думи на Дядото: (Димитър Благоев). “Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие, в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите”. И думи на Владимир Димитров (Майстора): “Съществува една отлична перспектива за застрашените от руския царизъм балкански народи – създаването на независима държава Украина, която да бъде буфер между Руската империя, и европейските държави”.
Тези сведения липсват в учебниците по нова и най-нова история на България, скалъпвани в продължение на десетилетия от про руско настроени историци на руска професорска служба в доминьона на Русия! България.
Тези източници и архивни документирани изказвания на основателите на социалистическата идея в България, не могат да бъдат видени и открити във фундаменталните трудове на видния историк и президент на България, Георги Седефчов Първанов, крупен специалист по история на българската социалдемокрация…
СЪВЕТСКАТА ОКУПАЦИЯ ПРЕЗ 1944 - 1947година
Съветската окупация от 8 септември 1944 година. И подтикнатия от нея “Отечествено-фронтовски” комунистически преврат на 9-ти септември, стана, след като в Москва става безпределно ясно, че по друг начин властта не може да бъде взета властта в България, от законната Царска власт. Планът за окупация на България, започва да се осъществява след тази тъмна дата за Царство България. Като този план включва, три елемента:
1. Изтребването на българският елит.
2. Стопанското заробване на България.
Обезглавяването на българската нация, е било планирано отдавна. След като през 1887 година, българският политически елит начело със родолюбеца, Стефан Стамболов, успешно се противопоставя на проруския опит за преврат, и до 1894 година, и успешно парира руските шовинистични стремежи към България. В Москва са разбрали, че само с премахване на монарха, (както направиха с княз Александър Батемберг), България няма да може да бъде окупирана. Необходимо е било монархистката институция да се изкорени, а за това най-първо трябва да се ликвидира, обществено-политическия елит на Царство България.
Това не можа да стане с атентата в църквата света Неделя през 1925 година. Но се проведе успешно през 1944 - 1948 година, като паролата е “Авгиевите обори трябва да бъдат изметени с желязната метла” и паролата е дадена от съветският агент на Москва, Георги Димитров от Москва. Получавайки я, комунистите започват масови убийства без съд и присъда, в продължение на 40 дни, след 09.09.1944 година. До края на 1944 година, са убити поголовно, над 30 000 кмета, учители, полицаи, низши военни, дребни търговци, и изобщо на по-видни хора по места. Викани посред нощ “за малка справка”, и изчезват безследно и до ден днешен привикваните.
В “Държавен вестник”! от този период са публикували съобщения за 30 000 безследно изчезнали. Но не всички засегнати семейства са имали смелостта и дързостта, за такава публикация. Впоследствие за да си “узаконят” убийствата, някои от загиналите задочно са “осъдени” (безпрецедентен случай в правото) на смърт.
Вторият етап на чистката, е безпрецедентният в световната история ”Народен съд”, от декември 1944 до април 1945 година. В него 135 съдилища в цяла България, осъждат 11 122 души, от които 2793 на смърт. (По-други данни над 3000 души са разстреляни). Там “съдят” хора от елита, които не могат току-така да “изчезнат безследно” - като регенти, царски съветници, министри, съдии и прокурори, висши военни, професори, индустриалци и банкери. С този жестоко премерен удар, са унищожени. Регентството. Пет правителствени кабинета. Цялото ХХV Обикновено Народно Събрание. Цели министерства. Генералният щаб. Изобщо цялата висша държавна царска администрация.
Стопанския и интелектуален елит на България. На някои особено важни “подсъдими”, като регентите. Разпитите им, се водят в Москва, от съветски НКВД следователи. Сред убитите регенти, са и регентите като принц Кирил. Генерал Михов. Професор Богдан Филов. Премиерите Добри Божилов, и Иван Багрянов.
Министрите Габровски, Митаков, Даскалов, Вазов … царските съветници Лулчев и Севов и хиляди други. Може да се каже, че с този удар е унищожена българската държавност. Обезкръвяването на българския народ приключва с погрома и разгрома, на последната опозиция на земеделци и социалдемократи, през 1947 година.
Общо през 12-те затвора, и 56-те концлагера в периода от 9-ти септември 1944 – до 9 ноември 1989 година, преминават над 200 000 човека. Чудовищно изобретение от 1946 година, до 1989 година, е изпращането на синовете и дъщерите, на опозиционери, и други “неблагонадеждни”, или просто по-интелигентни младежи да отбиват тригодишна военна служба, като миньори в урановите мини. 52 000 човека, от този период, умират млади.
А от останалите към 1990 година, живи 3000 човека, всички до един са все болни от лъчева болест или левкемия. А уранът е заминавал за СССР и с него е направена първата руска атомна бомба … Не случайно оцелелите близки на убитите, който са били “въдворени” да живеят в провинцията, имотите им са отнемани в полза на комунистическата държава, а на децата им, им се е забранявало да учат във висши учебни заведения.
След като е изтребен в до голяма степен българският елит, от Москва е изпратен да оглави правителството Георги Димитров. И като Министър-председател на комунистическа вече България. Той си остава съветски поданик, и е говорел български, но с много силен руски акцент. Но и въпреки това, обаче руските му началници, не му вярват, и НКВД (КГБ) вербува шуреят, и охранителят му, Вълко Червенков за да го шпионира. Когато си свършва работата да присъедини България към СССР, Георги Димитров вече не е полезен и началниците си от Кремъл, и го отравят в санаториума Барвиха край Москва, през 1949 година. След това поставят на мястото му техният агент, шпионирал Георги Димитров, Вълко Червенков на неговото място.
С голямо старание, съветските окупатори, и техните комунистически марионетки в България, изкореняват методично и целенасочено, националното самосъзнание на българския народ. Веднага след окупацията са върнати в СССР (нека да се подразбира в Сибир) Таврийските и Бесарабски българи, които са намерили политическо убежище в България, по време на войната. Изфабрикуваната в Коминтерна “македонска нация”, започва насилствено да се налага във Вардарска Македония, върната на Титова Югославия, и в Пиринска Македония, останала в пределите на България. Българите в Пиринско са насилени да се обявят за “македонци”. На българска територия свободнопрактикуват сръбски емисари – “учители”, “книжари”, и други, които да “обучават” населението на “родния му македонски език”.
Също така е направена, и “правописната реформа”, замислена пак в Москва, и прокарана първоначално през 40-десетте години от БКП в партийните им документи, а след като заграбват властта, и официално я налагат. С изхвърлянето на букви от азбуката, и въвеждането им на нови правописни граматични правила, комунистите се опитват да скъсат писменото единство на западните, и източните български говори, за да отделят окончателно Пиринска Македония от България.
Окупаторите се опитват да унищожат националната култура, обявена за “фашистка” и “буржоазна”, като организират публични палежи на български книги, или ги изпращат за изгаряне. Случайно оцелелите книги са били урити в секретните, и специалните фондове на библиотеките.
Забранени за издаване и четене са дори и автори като Иван Вазов и Елин Пелин. Унищожени, или са откарани в Москва безценни исторически ръкописи от средните векове. На Скопие му е предаден дори саркофага с костите на Гоце Делчев. Самата българска история е фалшифицирана по съветски образец. Градове и села са преименувани на комунистически и съветски дейци.
Даже улиците в градовете носещи имената на български исторически владетели, са сменени с имена без титли. Така например! улица “Цар Иван Асен ІІ” става “Иван Асен”. Улица “Цар Симеон Велики” – става на “Симеон”, и други подобни подмени. Държавния герб е сменен с комунистическо копие на съветския герб, като датите “681-1944 година, ” точно очертават рождението и смъртта на независимата българска държава.
Химнът е преправян на няколко пъти. Особено брутално е посегателството над верските права и свободи на хората, като вярата им им е подчинена на БКП. Но независимо от това хората са насилвани за да се венчават, да си именуват децата си, и да бъдат оплаквани в държавни “ритуални домове”. Даже след смъртта на човека над гроба му задължително се е поставяло дървена червена малка пирамида, с петолъчка над нея.
С поредица от такива мерки, българският народ остава без елит, и 45 години мълчи безропотно, който не прави нито един анти-комунистически опит за бунт или протест, подобни на унгарския от 1956 година. Чехословашкия от 1968 година. Или полските бунтове, от 1956 - 1968 - 1970 - 1976 и 1980 година. Народът на България не е виновен че БКП е проникнала въс всеки един аспект от общественият живот, чрез шпионската си система за пряк фейс контрол, накратко наречена Държавна Сигурност (ДС), и е буквално обсебила дори и съзнанията на хората, за да успеят да се съвземат, и да се разбунтуват срещу комунистическата власт.
И на същият този етап. Стопанското подчинение на България започва още през 1944 година. Като на 16 октомври 1944 година, съветските окупационни войски, откарват в Москва, златния резерв на Националната банка. След това от бюджета на ограбената вече държава изтръгват 40 милиарда, и 213 милиона лева за издръжка на войските си на българска територия. Нови 540 милиарда, и 92 милиона лева е струвало на България, безсмислената “Отечествена война”, в която загиват 32 000 български войника на фронта, биейки се срещу довчерашният си германски съюзник.
Разорената българска държава, трябва да има бедни поданици, за да са послушни. В началото започват конфискациите и реквизициите на по-богатите, под форма на борба със “спекулата”. Особено активна е практиката на “изселване на враговете на народната власт” в провинцията, при което верни “партийни другари”, биват настанявани в жилищата им, и им заграбват дори личните им вещи на хората. Така например комунистическата другарка Цола Драгойчева, се разхожда с прочутото кожено палто на г-жа Филова, на професор Богдан Филов съпругата му.
Цола Нинчева Драгойчева
Последвалата национализация от 1947 година, с който богатите българи са разорени и превърнати в бедняци. След това ударът срещу заможните и трудолюбиви български селяни, с “кооперирането”, проведено до 1958 година. С “Народните заеми на свободата”. Безчислените съдебни, и не съдебни изцяло незаконни конфискации. Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост”, и други подобни закони, е ликвидирана даже и средната класа.
Българите се пролетаризират по съветски образец. Това престъпление е довършено с така наречената “Индустриализация”, при която от СССР са прехвърлени в България тежки индустрии, обслужващи главно военно-промишления комплекс на СССР, за който България няма нито суровини, нито енергия за да ги поддържа, нито и са и необходими.
Тези производства замърсяват природата и вредят сериозно на здравето на хората. А за поддържането им, България се принуждава да внася огромни количества суровини и енергия от СССР на изкуствено завишени цени. Готовата продукция се е връщала в СССР на много по ниски цени. Така България е задлъжняла с огромни инвестиции, които още повече изтощават държавният и бюджет, като разликата в цените са в полза на СССР поддържайки ниски заплати на работниците. По този начин се изсмукват жизнените сили на българите, за да не се бунтуват срещу ново установената червена власт, на пролетариата и работниците.
И от всичката тази изкуствена индустриализация, най-вече природата е сериозно увредена, с многото въглеродни емисии във въздуха, от бълващите комини на металургичните комбинати, в почти всяко едно населено място в България. При това в България, са докарани морално остарели, и неефективни технологии, изхвърлени от употреба дори и от СССР.
Още имат спомени хората за заводи като Стъкларския завод “Дружба” в град Пловдив, където са работели американски стъкларски машини, произведени през 1924 година, продадени на СССР през 1934 година, и препродадени на България, през шестдесетте години на двадесети век. До 1989 година, машините още са в работен цикъл. Това е комплимент за американската техника, но и потвърждават горните редове.
Индустрията е така създадена, че да не е със затворен цикъл, и което и да е производство, то трябва задължително да е зависимо от съветски, до окомплектовки или доработки, резервни части, суровини, енергия, технологии, пазари, или от всичко взето заедно. Енергийната система допълнително е обвързана със СССР и до ден днешен – като електрическата, в паралел със съветската, чак до средата на деветдесетте години, газопроводната система, изцяло зависима от съветската и досега. В същото време български храни заминават на безценица към “необятните съветски пазари”, а в замяна биваха продавани прескъпи, и ниско качествени съветски стоки и продукти от бита.
Така България се превръща за няколко десетилетия, в заден двор на съветската империя на злото, както американският президент Роналд Рейгън окачестви СССР през преломната 1983 година. България е била, и все още до някъде е доминьон, осигуряваща главно евтин труд. И всичко това под лозунга за “братската помощ за СССР“. Лишени са от собственост, българите който са работели цял живот, за да си закупят панелен апартамент, или картонен автомобил “Трабант”.
Не е погрешно да се определи, че страната за 45 години, е превърната в един огромен концентрационен лагер, с размерите 111 хиляди квадратни километра държавна суверенна територия, пред който безплатният труд на концлагеристите и нацистките зверства в “Освиенцим” и “Бухенвалд”, избледняват пред съветската реалност в комунистическа България.
Резултатът от всичко това, икономическо излишно мероприятие на комунистите в България, и днес е ясен за периода 1989-1999 година, когато руския пазар рухва, и се капсулира за България, която изпада в невероятна икономическа криза, поради описаните по-горе структурни дефекти на пост-тоталитарното и стопанство. Последиците и на тази криза, тегнат и до ден днешен над българското общество.
Резултатите от военната окупация на България от Червената армия. 1944 - 1947 година.
През 1944-1947 година. Около 600 000 съветски войници и офицери пребивават на българска земя за различен период от време.
Секретни междуправителствени споразумения уреждат тяхната издръжка за наша сметка. Нещо повече – всички заплати, командировъчни и режийни, по изрично настояване на съветската страна, им се изплащат в долари. Става на въпрос за суми, които многократно надхвърлят доходите на един среден български гражданин за година.
Установената тогава практика се прилага и от началото на 50-те до края на 80-те години – всички т.н. съветски специалисти, са на пълна валутна издръжка от българската страна. Издръжката на съветските окупационни войски е изключително тежко натоварване за българския държавен бюджет. Тя значително надхвърля наложените на България следвоенни репарации.
Със специално решение на Министерски съвет на Народна Република България (НРБ) представителите на Съветското командване, дори са били освободени от задължението да представят отчетни документи за извършените от тях разходи на българска земя. На практика всеки ден от правителството се гласуват огромни суми (от 300 – 600 млиона лева) за издръжката на Червената армия, за която до края на 1945 година, биват похарчени 23 милиарда лева, а до края на 1947 година – 60 милиарда лева. Когато средствата в държавния бюджет се изчерпват, за издръжката на червеноармейците отиват и сумите, събрани от населението по така нареченият Заем за свободата.
Изнемогвайки под това непосилно бреме, към края на 1945 година Министерски съвет се осмелява да помоли В. Молотов да бъде преустановено “това безумие, защото хазната ни няма повече средства”. Москва обаче изобщо не само не се интересува, но продължава да изисква още и още, повече и все повече, с аргумента, че България като “победен съюзник на Хитлер”, би трябвало да е дори благодарна, че дава “само толкова”. Цифрови данни за сравнение:
1. Количество на парите в обръщение: 1945 година – 70 милиарда лева; 1946 година – 80 милиарда лева; 1947 година – 76 милиарда лева.
2. Банковите влогове на населението: 1945 година – 12 милиарда лева; 1946 година – 14 милиарда лева; 1947 година – 34 милиарда лева.
3. Средна месечна работна заплата през 1947 ггодина е била – 10 000 лева.
Писмо от Г. Димитров до Сталин, 22 септември 1944 година, относно поведението на Червената армия в България. “На редица места има случаи на насилие по отношение на местното население от страна на отделни червено-армейски военнослужещи:
1. Произволно се вземат от местното население, работен добитък, каруци, хранителни продукти и др., без да се уведомяват местните власти, и без съответното оформяне, на иззетия добитък и хранителни продукти;
2. Произволно се изземват държавни и частни моторни превозни средства, и смазочни масла и материали. Това води до проваляне на есенната сеитба.
3. Някои военнослежещи в пияно състояние влизат нощем по домовете на хората в градовете и селата с цел грабеж, а и в някои случаи – изнасилват жени и убиват мъжете им. Така например в село Дивдядово, Шуменска околия тогава, а сега Шуменска област. Наред с другите хора, е и убит, и един от старите членове на Партията. Доколкото такива произволни действия внасят голям смут сред населението, което с неописуема радост и възторг посрещна Червената армия, моля да се направи всичко възможно за тяхното по-бързо прекратяване”.
Дълго време официозната историография в България твърдеше, че именно “руснаците” са опазили България от териториалното осакатяване, след края на Втората световна война. Всъщност по време на следвоенните мирни конференции и преговори. Точно САЩ и Великобритания спестяват на България тази унизителна съдба, която са я готвели руснаците да извършат над България.
Именно те са категорично против откъсването на Пиринска Македония от България, и даването й на Югославия. Малко по-късно обаче, под внушението на Кремъл, БКП извършва истинско национално предателство, развивайки бурна дейност за денационализацията на Пиринският край, и присъединяването му към Титова Югославия.
С тази цел именно ръководителите на двете държави са привиквани и инструктирани в Москва, като българските вождове щателно изпълняват всички възложени им задачи. Но отношенията между Сталин и Тито, много рязко се влошават, което води и до естествен провал на идеята…
Случаят обаче е използван от Кремъл, за да се освободи от малцината му неудобни актьори на българската политическа сцена – като комуниста Трайчо Костов, и други са обвинени в анти-съветска дейност, и връзки с английското и югославското разузнаване. Те биват жестоко инквизирани и са убивани от “инструкторите” на НКВД под командването на главния съветник на българското Министерство на Вътрешните Работи (МВР) – ген. Чернев. Поведението на тези палачи възмущава дори Вълко Червенков, който се моли на Москва да ги отзове незабавно.
Сталин, милостиво скланя да изпълни тази коленопреклонна молба. Но на освободеното място изпраща друг, не по малко жесток инструктор от НКВД, в лицето на генерал Филатов. Същият е настанен в кабинет, в непосредствена близост до този на българския Министър-председател, като на практика изземва неговите пълномощия и функции.
Вълната от политическо насилие в България продължава с пълна сила, като се съсредоточава върху “прочистването” на българската армия от “Вражески царски елементи”. И затворите и лагерите на смъртта започват да се пълнят с бивши “Партизански командири”, и да се огласяват от техните нечовешки викове…
На тази база на окупация и подчинение, СССР разрушава опитите на българската високо-технологична промишленост, и налага една неприемлива, и непотребна за никого, енерго и трудоемка тежка индустрия, унищожаваща околната среда. Веднага след нахлуването в България на окупационните съветски войски. Биват задължително разграбени най-проспериращите 50 българо-германски предприятия, обявени за съветски военни трофеи. След това България е принудена, според мирния договор от Париж, да възстанови производствения цикъл в тях, но като предаде германското дялово участие на СССР.
Благодарение на така създадената “кооперация”, предприятията много на бързо са напълно съсипани, и след като те вече не представляват никаква ценност. В началото на 60-те години на България и бива продаден обратно бившият германски, вече съветски дял. В края на тази сложна трансформация и метаморфоза на собствеността, изведнъж се оказва, че русенският филиал на германската фирма Muelhaupt, преди войната произвеждала и изнасяла в цяла Европа турбини, вече е започнала да произвежда вършачки и редосеялки, което качество е под всякакви стандарти, и единствено стават за износ за комунистически държави като Куба, и няколко африкански и азиатски комунистически сродни държави, поели и те по пътя на социализма и комунизма.
Подобна схема е приложена и спрямо Ловешката самолетостроителна фабрика ДАР. Чиято авиационна продукция се оценява високо дори от асовете на Luftwaffe. Благодарение на СССР след победата на Деветосептемврийската социалистическа революция според терминологията на комунистите, но нека да се подразбира, деветосептемврийският комунистически, отечествено-фронтовски преврат.
Там от проектиране и изработка на самолетите ДАР се преминава към производството на велосипеди и мотори с малка кубатура на двигателя от тпа “Балкан”. А по-късно се сглобява и автомобилът “Москвич”! Другата Държавна аеропланна фабрика, тази в Казанлък, произвеждаща самолетите КБ, направо е закрита още в началото на съветската окупация, а висококвалифицираният персонал е уволнен.
За ефикасността и рентабилността на предприятията на съветско-руският сега ВПК, е достатъчно да се каже само следното – от Западна Европа те купуват специални легирани стомани, и уникални тръби на Manesmann срещу долари, а специалната си продукцията си я продават за преводни рубли, или в най-добрия случай, на ембаргови държави, или по дъмпингови цени.
Едно от произведенията на съветско-руският ВПК – е “Автомат Калашников”, (АК 47) който е копие на Германският армейски автомат, от Втората световна война, Sturmgewehr 43. Опростяванията действително превръщат "автомат Калашников", в не лошо оръжие за терористи и подривни бойни групи в световен мащаб.
Който автомат превърнал се в емблема на СССР като същият този "автомат Калашников", присъства дори и в някой държавни гербове на африкански държави, и шиитската групировка Хизбула го е изобразила на знамето си. Но за сметка пък на това, го оставят далеч от изискванията на съвременните полеви индивидуални бойни системи и действия.
Бойна машина МТЛБ е на нивото на военна техника от края на Втората световна война. В което – нейният двигател е с лиценз на Generаl Motors от онова време. А трансмисията и е от военновременен трофей на Maibach. Нея съветите не успяват дори да копират буквално, а я преработват в по-опростен вариант с прави зъби. Тъй като това на свой ред налага промени в предавателния механизъм, нещо непостижимо за съветския технически гений, Москва плаща на щатската фирма Gleeson 12 тона злато, за да им изработи необходимите им зъбни колела.
Но и въпреки всичките тези опити СССР да се движи в крак с времето, през последните години, нейната правоприемница Русия, чувствително изостава в оръжейният и неоръжеен бизнес. Като оръжейната и техника, е от началото на 70-те, в края на 80-те години, и това със сигурност показва руската немощ, в надпреварата им, със къде къде по конкуренто способни и високо-технологични нации, каквито са западните, и далеко-източните нации, като Япония и Южна Корея.
Но това и най-малко не спира хората с лява ориентация в политическите си убеждения, преки наследници на убийците и окупаторите на българският народ, постоянно да спекулират, връщайки постоянно времето назад, припомняйки носталгични спомени, колко е било хубаво през комунизма, и как е имало работа за всички.
Но както се видя от по нагоре написаните редове, че не е било чак толкова хубаво, колкото се опитват дадени заинтересовани политически сили и русофилски кръгове в България, да внушат на хората мисли, чрез икономическите си механизми, който и до ден днешен ги държат те, но това и най-малко не ги кара да се почувстват засрамени, че през комунизма е било много хубаво.
Макар и тези факти описани не само в тази публикация, но и в много други публикации, специално на тази тема. Не спира представители на преки наследници на комунистическата партия на България, в лицето на наследницата на старата Българска комунистическа партия (БКП), Българската социалистическа партия (БСП) да предявяват претенции, отново и отново да ръководят България, като цялата икономика и бизнес елит, изцяло се държи от верни на партията им кадри, и вкарват България постоянно в супер неизгодни енергийни договори, подписвани от руски възпитаници, със същата тази държава, която сегашната Руска федерация, и е право приемница, и наблюдаваме как се подписват обвързващи договори, който договори, пак много страдалният българският народ, ги поема като финансово бреме на плещите си.
Просто нищо ново не е научено, и нищо старо не е забравено за съжаление, и промяна в България изобщо не е извършена на 10.11.1989 г. А само комунситите и комунизма приеха други очертания и други форми, но в дълбочината на душевността си, на манталитета си, на природата си, те си остават онези същите чъждо-поклонници, който са били преди, и след злокобната дата 09.09.1944 г.
Следващ постинг
Предишен постинг
Благодаря за статията! Няма мисля как по-ясно да се отговори на романтично настроените към "доброто старо Живково време" ...
Не завиждам и на обикновените хора на Беларус, където ужаса на поредните "демократични" избори продължава след бруталните репресии от 2010-та година.
Приятен ден
цитирайНе завиждам и на обикновените хора на Беларус, където ужаса на поредните "демократични" избори продължава след бруталните репресии от 2010-та година.
Приятен ден
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
