Прочетен: 22690 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.09.2012 18:51
Видях и преживях арменският въпрос; ( Ерзурум 1917 - 1918)
Бележки, свързани с отношението на арменците към османлиите, живеещи в Ерзурум и в околните населени места между огнището на Руската революция и установяването на османски сили в Ерзурум на 12 март, 1918.
Тези бележки са приложени към "Държавните документи на Вторият Руски артилерийски полк ". Тези бележки се приготвят отделно, и всеки поотделно служи като документ. Османо-арменската вражда, която е известна на Европейското и Руското обществено мнение е достигнала своя връх със събитията по време на Първата световна война. Отвращението на арменците към османлийте е всеизвестен факт. Арменците винаги са били успешни в представянето си като народ, подложен на тежки мъчения и подтисничество от страна "нецивилизованите и тесногръди" османлий. Руснаците които са имали близки отношения с арменците до известна степен са развили различни възгледи за тяхното ниво на цивилизованост. Арменците са значително гнусни и могат да живеят само на гърба на останалите народи. Руските селяни имат различно мнение за тях. Чувал съм руски войници да казват: "Османлийте само ги третират грубо, но не ги убиват. Те трябва да ги избият до последния човек! " Арменските войници в руската армия винаги са били разглеждани като като най-низсши. Те винаги са предпочитали, да участват в задните ешелони отколкото да се борят по фронтовете. Често се е случвало арменски войници да се самонараняват за да избегнат военните действия или да дезертират.
Нещата на които аз лично бях свидетел през двата месеца преди настаняването на османските сили в Ерзурум показват арменците в много лоша и неприятна светлина. Нито един арменец не беше допуснат да влезе нито в града нито в околностите му по време на окупацията на Ерзурум от руснаците през 1916. По време на управлението на командира на генералния Корпус Калтин който беше командир на силите в Ерзурум и околностите, в региона бяха изпращани и арменски войници. След премахването на всички защитни мерки след революцията, арменците атакуваха на вълни Ерзурум и околностите му. Заедно с тези нападения къщите в Ерзурум и в околните села бяха ограбени и хората - убити. Руските части и войници се опитваха да попречат на арменците да извършат масови кланета. Масовите избивания и грабежи бяха извършвани от арменците тайно. През 1917 г. в Ерзурум революционен Изпълнителния комитет, главно съставен от арменските военни, даде началото на конфисуване на огнестрелните оръжия които притежаваха османлийте. Но търсенето на оръжия не беше провеждано дисциплинирано и войските като неконтролируема тълпа постепенно започнаха да ограбват населението.
Един ден, докато бях на езда през една от улиците в Ерзурум видях група войници, водени от един арменец влачейки по улицата двама възрастни османлий, които бяха на възраст около 70 години. Един Арменски войник носеше камшик изработен от тел. Улиците бяха покрити с кал. Тази тълпа, съставена предимно от арменски войници, влачеше тези двама бедни възрастни мъже в калта на улицата. Хората бяха в напреднала възраст а единият който се опита да се изправи беше ударен. Опитах се да ги убедя да се държат по цивилизован начин към тези двама възрастни мъже. Арменски войник от тълпата се приближи към мен с камшика си от тел и извика: "Вие да не ги защитавате сега? Те ни убиват а вие ги защитавате. Тълпата започна да ме следва. През това време руските войници бяха толкова недисциплинирани, че се случваше да убиват и офицери.
Положението се влоши. При пристигането на патрул под командването на офицер ситуацията се промени. Арменците изчезнаха внезапно. Патрулът спаси тези двама мъже и ги закара към домовете им без обидни думи. Имаше опасност след изтеглянето на руските войски арменците да извършат масови кланета над местното население. Арменските първенци гарантираха, че подобно нещо няма да се случи отново. Те се опитваха да убедят всички да вярват, че са били взети всички мерки за установяването на добросъседски отношения между арменци и турци. Смяташе се, че ще се установи мир и ред. След Революцията, джамиите, които се използваха като депа от Руските сили бяха почистени и опразнени.
Беше създадена обща полицейска група включваща османлий и арменци. Арменците шумно настояваха за създаването на военните съдилища и изпълнение на смъртно наказание за тези, които са извършили масови кланета и грабежи. Скоро разбрахме, че всичко е хитрост и капан. Османлийте които участваха в тази полицейска организация започнаха да изчезват по време на нощните патрули и нищо не знаехме за тях. Дори османлий които излизаха от града за да работят не се завръщаха.
Случаите на кланета и разграбване започнаха рязко да зачестяват. Една нощ към края на януари според стария календар или с други думи, в началото на февруари, арменските банди убиха Хаджи Бекир Ефенди един от най-известните хора в Ерзурум в дома му. Главнокомандващият Одишелидзе нареди да се открие убиеца в рамките на 3 дни. Главнокомандващият говори пред командирите на арменските войници и ги осъди в общи линии за срамните действия на техните подчинени. Той също така каза, че е изключително възмутен от ограбванията и бруталната сила упражнявана върху хората.
Koмандир на Руската - Кавказска Армия от Грузински произход
Той се разгневи за това, че османлийте които бяха изкарани насила от домовете си под предлог да работят по пътищата изобщо не се завърнаха по домовете си. Той повтори, че арменците са истинските собственици на окупираната арменска територия и, че те трябва да покажат своята честност и нивото на техните морални ценности като нация, мислейки за честта на арменския народ, и че те трябва да действат в рамките на закона и да направят всичко възможно за да се ограничат всякакви варварства и бруталности.
Той посочи, че интелектуалците са били задължени да следят за спазването на нормите. Освен това, каза, че във време когато все още не е взето решение за връчването на окупираните територии на арменците те трябва да бъдат много внимателни в действията си. Арменските командири на арменските звена както и представители на войските декларираха, че не е удачно да се клевети името на арменския народ като ги приравняват с няколко убийци и, че някои от дезертьорите може би са искали да си отмъстят на османлийте; че арменските интелектуалци правят всичко възможно за ограничаване на тези събития; и накрая, че са мислили да се вземат решителни мерки и прилагане на тези норми.
Скоро чух, че арменците са избили доста османлий в Ерзинджан. Чух за всички детайли на клането лично от моя Главнокомандуващ Одешидзе. Организирали са клане което са изпълнили. С други думи това не е проведено от някои от членовете на бандите. Не мога да напиша имената на тези двама Арменци, не си спомням последните им имена. Повече от 800 невъоръжени невинни османлий са били избити. Само един арменец е бил убит докато османлийте са се опитвали да се защитят.
Хората са били изклани като овце. Накарали са хората които са осъдени на смърт да копаят дълбоки ровове. После избитите са били захвърлени в тези ровове. Един от арменците който е броил труповете хвърлени в трапа е казал: "Има само 80 души? Това може да поеме още 10! Убийте още 10! "Още десет души са били заклани, хвърлени в канавката и труповете им са били покрити с пръст.
Арменският изпълнител разказва, че са получили тази заповед когато невинните османлий са излизали през вратата и просто за забавление са изклали 80 души. Дезертиралите арменци започнаха да се оттеглят в Ерзурум след кланетата в Ерзинджан. Арменците са запалили сградата в която са били руските офицери докато те са спели. Руските офицери едва успели да се измъкнат. Повечето от техните военни съоръжения са били изгорени и унищожени. Арменските тълпи отстъпващи от Ерзинджан към Ерзурум са избили всички мюсюлмани които са срещнали на пътя си. Артилерийските оръдия, които бяха изтеглени от логистична подкрепа на фронтовата линия бяха прехвърлени във вагони. За защита на вагоните бяха назначени невъоръжени кюрди. Когато конвоят наближи Ерзурум, арменските дезертьори убиха кюрдите в местата където те спираха за почивка.
Те извършваха тези убийства когато руските офицери бяха вътре в стаите си. Всеки път когато руските офицери излизаха за да видят защо се вдига шум и се опитваха да спасят кюрдите, въоръжената тълпа се приближаваше и ги заплашваше. Тези кланета са били извършени по най-отблъскващия начин. Например, по време на среща проведена с артилерийският служители в Ерзурум Гарисън, лейтенант Мизвани разказва инцидент на който е станал свидетел: "Арменски войник приближи един кюрд, който умираше в агония. Опита се да вкара тоягата която държеше в устата на кюрда. Тъй като не успя да вкара пръчката в устата му която бе плътно затворена взе дрехите на умиращия човек и започна да рита голото тяло с железните токчета на ботушите си".
Всички онези които не успяха да избягат от Алъджа бяха избити. Командващият сухопътните войски генерал Одишелидзе каза, че е видял много трупове на деца чиито гърла са били прерязани с тъпи ножове, а телата им нарязани на тънки и дълги ивици.
Подполковник Грязнов който отиде в Алъджа три седмици след кланетата, при завръщането си на 26 февруари ми разказа за една сцена която е видял там: "труповете бяха разположени на пътя в селото на открито. Всички арменци плюеха върху труповете и ги проклинаха. Дворът на Джамията с приблизотелна площ около 55-70 кв.м. беше покрит с труповете на висши османски граждани, както и на жени и деца която купчина достигаше до 1,5 метра височина. Следите на подлите нападения личаха върху труповете на жените. Видях патрони изстреляни в половите органи на повечето жени. "
Подполковник Грязнов заяви, че е срещнал две арменски момичета които работели като телефонни оператори в четата които се смеели. Той беше много ядосан и каза: "Как биха могли възпитани и добре образовани арменските момичета да се смеят и да проявяват радост при подобно събитие? Това е достатъчно доказателство за цивилизоваността на Арменците, дори жените им са по-достойни за презрение от най-дивите животни". Това е трудно поносима сцена дори и за един офицер който е видял много битки и ужасни събития!
Изпълнител, който работи в командването на логистичната подръжка в Алъджа разказа за събитие в Aлъджа на 27 февруари. Арменците са приковали жива османска жена на стена, изкарали са сърцето й и го сложили върху главата й. Първото голямо клане в Ерзурум започна на 7 февруари. Войниците от артилерийският полк събраха 270 османски гражданина от улиците със сила. Те ги заловиха и заключиха в баните на казармите, което доказваше истинските им намерения. Аз успях да спася едва 100 от тях. Току-що научих, че другите са били освободени от войниците след като разбрали за моето пристигане. От на показанията на спасените научих, че този гаден опит е реализиран от арменеца Карагадаев който беше временно назначен в артилерийският полк.
Няколко други османалий бяха убити по улиците този ден. Няколко арменци, формирали група убиха повече от 10 невъоръжени цивилни мюсюлмани в гарата на 12 февруари. Тази банда е заплашила да убие служителите които са опитали да спасят мюсюлманите.
Междувременно, аз наредих арестуването на арменци, които е убият османлия без никаква причина. Командирът на Кавказката Армия вече беше дал разрешение за учредяването на Военен съд в Ерзурум в съответствие с преобладаващите предишните уговорки преди революцията, включващ и смъртно наказание. Когато предстоеше обесването на един арменец един служител също арменец започна да крещи: "Къде в света сте виждали арменец обесен за убийството на мюсюлманин?"
Арменците подпалиха околностите на Ерзурум.
Аз научих, че всички мюсюлмански селяни на Тепекьой - където бе разположен Бойният Артилерийски полк - са били избити, независимо от тяхната възраст и пол от неидентифицирани членове на една банда на 17 февруари. Информирах Антраник, който беше дошъл в Ерзурум същия ден. Той заповяда намиране на убийците. Аз не знам какво излезе от това.
Антраник Озанян
Антраник Озанян е роден през 1865 г.в Шебинкарахисар. Той участва във въстанието през 1885г. в Шебинкарахисар. По-късно заминава в Цариград и установява контакт с Дашнаките. Наложило му се е да избяга в Батуми след убийството на османският шеф на полицията. На 16 май, 1895 отива в Самсун заедно с група от 40 въоръжени мъже, и се присъединяват към арменската банда Сероп. Той избива много мюсюлмани в Самсун и околностите му за две години. Той дори атакува Арменски села и измъчва арменците по различни начини. Получава оръжие и боеприпаси от руснаците. През 1906 г. отива в България и участва в избиването на балкански мюсюлмани в Одрин, Кешан, Малкара и Текирдаг заедно с неговата банда по време на Балканската война. През Първата световна война арменските доброволчески отряди в Кавказ се присъединяват към руската армия. Арменците в Селмас и околностите му се присъединяват към руските войски под ръководството на Антраник, той получава званието Маршал от полковник Морел, когато пристига в Ерзурум на 2 март 1918 г. облечен в униформа на руски генерал. След като извършва големи кланета бяга в Кавказ. Антраник организира Арменците в Карабах, Зенгезур и околностите му срещу мюсюлманите.
След подписването на примирието Мондрос, бандата му се разпада а той заминава в Париж на 15 май, 1919. Той търси подкрепа в Лондон, Париж и Ню Йорк за създаването на по-голяма Арменска държава на османска територия. Антраник пропагандира, че османските мюсюлмани са убили много арменци. Антраник Озанян умира в САЩ през 1927 година. Занимава се с земеделието преди смъртта си. Поради понятни причини тялото му е погребано в Париж, а не в Ереван.
Това беше откъс от книгата Witnessed and Lived Trough по записките на руският офицер Подполковник Твердохлебов служил в Ерзурум и региона в периода на окупацията на Източен Анадол от Руската Армия през 1918 Оригиналните ръкописи на руски език се пазят и днес:
Как се фалшифицира снимка и се настройва Общественото Мнение:
През 2005 г. издание на Оксфордският университет публикува книгата на Доналд Блоксъм за империализма, национализма и унищожаването на Арменците в Османската Империя. Първото издание с твърди корици бе последвано от Мека версия през 2007.
Книгата включва девет фотографии, отпечатани на гланцирана хартия. Снимката показва един човек с една разкопчана риза и вратовръзка в пред кръг от дрипави деца и един очевидно възрастен с нещо в ръката си. Надписът гласи: "Османски официален представител се подиграва с гладни арменски деца с хляб".
Дори един бегъл поглед е достатъчен, за да покаже, че е нещо нередно с тази снимка. Едната страна на якето на мъжа е по-тъмна от другата. Стената във фонов режим, внезапно изчезва в празно бяло пространство зад човека.
Едно дете лежи на земята с вдигната изтощена ръка. Ако протегне ръката си в цялата й дължина, тя би стигнала до коленете й. Другата ръка и китката изглеждат доста дебелички при сравнение. Малкото момче което е седнало изглежда стиска нещо в ръката си, но е невъзможно да се каже какво може да бъде.
Заради Подозренията снимката е предадена на фотографски анализатор в Анкара. Той подлага на снимката 2400-кратно увеличение на пикселите. Пикселите се като малки кръстове. Това му отнема десет минути, за да заключи, че това не е "снимка" на всички там а "фотографска супа", състояща се от парченца, взети от други фотографии.
Ако снимките бяха истински, те трябваше да бъдат хомогенни, но те не са. В противен случай анализаторът стига до заключението, че дясната ръка на мъжа не принадлежи на тялото. Той е дошъл от някъде другаде. Десният му крак изглежда е изчезнал напълно. Момчето което седи на земята не стиска нещо изобщо. Фалшификаторите просто не са взели достатъчно грижи при рязане на хартията около пръстите в снимката, от която е взета фигурата.
Човекът на снимката очевидно не може да бъде "османски официален представител", тъй като не е имало Турция по време на снимката която се представя (т.е. по време на или скоро след Първата световна война). Подобно позоваване на "османски войници" се появява в надписа на една от другите снимки.
Анализаторът посочва очевидното, че е невъзможно Османски държавен служител да бъде облечен с разкопчана риза с яка и вратовръзка. Той ще бъде облечен с риза с яка закопчана до шията. Почти сигурно е (определено за позирането на снимка), че ще има фес на главата му, и едва ли е вероятно, че Османски служител ще позира за тази снимка, така или иначе. Освен това, като се има предвид тромавите фотографски оборудвания за да може да бъде направена снимката човекът и гладуващите деца трябва да се съгласят да стоят в тази поза доста време докато снимката бъде готова.
За да видите още фотографии на беззащитни арменци! който са въоръжени до зъби по време на руската окупация през Първата световна война, когато на практика няма с кого да се бият, освен с цивилното мюсюлманско население - посетете сайта на Angel Soft1915 който е на английски език. Приятно четене.