Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2012 14:34 - Как впрегнаха опълченци във файтона на княза
Автор: istoriata Категория: История   
Прочетен: 3256 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Как впрегнаха опълченци във файтона на княза

image ВЕТЕРАНИ: Последните живи опълченци, доживяли епохата на социализма.

Грозно национално унижение устроиха управниците на Русе. През 1881 г. тамошните първенци препасаха гърдите на български опълченци с каишите на княжеския файтон. Гордите глави на герои от Шипка и Шейново се мушнаха в хамутите на Александър Батенберг, за да го преведат през града.

"Двукраките коне изкараха своята мисия чак до Митрополията - нещо около половин час разстояние от Сарая - свидетелства очевидецът Захари Стоянов. - А пуста местност, за зла чест, не е равна. От старата скеля до мястото Байряклъ джамия е стръмнина, която, дордето изкарат питомните добичета, трябаше да почиват на няколко места", ожалва клетниците летописецът.

Русчуклийските царедворци жертват славните герои, за да спечелят княжеско потупване по рамото. И през турско раята не е впрягана в бейски коли, възмущават се зрителите на срамното зрелище.

Човешкият впряг тегли файтона след Държавния преврат на 27 април. С помощта на военния министър и консерваторите Батенберг сваля правителството на Петко Каравелов. Страната е разделена на пет области с чрезвичайни (извънредни) комисари.
В Русчук е назначен подполковник Александър Логвенов. Негова е идеята опълченски мишци да се използват за впрегатна сила.

Князът е на обиколка из страната, понеже са насрочени избори за Велико Народно събрание. Високият форум трябва да отмени Търновската конституция и да гласува на монарха извънредни пълномощия за 7 години напред. Александър Батенберг минава през Враца, Лом и Видин, откъдето по Дунава слиза в Никопол. Оттам чертае да посети Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово и други селища. Според програмата на 9 юни трябва да е в Русчук. Седмица преди да стъпи в града Логвенов събира населението.

"Вие сте се научили, господа, че господарят княз е излязъл да заобиколи своята държава, да се запознае по-отблизо с нуждите на населението, тоест с вашите", започва издалеко комисарят и продължава: "Може да сте чули даже и това приятно и патриотическо дело на някои добри хора по разни градове, които по един стар обичай на нашите деди, като излязат да срещат владетеля на страната, изпрягат му конете из хамутите и наместо тях те теглят своя княз и баща?"

"Да живеят подобни българи, ще кажа аз!", провиква се Логвенов и удря право в целта: "Вие, господа, не мислите ли да последвате примера на своите съотечественици?"
По време на агитационната обиколка дребни неприятности вгорчават настроението на княза. В Плевен се налага полицията да разгони либерали, които искат да му връчат адрес в защита на основния закон. В Ловеч една госпожица му поднася букет с думите: "Княже, запази конституцията!"

Опарен от подобни инциденти, Александър Батенберг решава да заобиколи Търново, което е яка крепост на либералите. Те настояват Великото народно събрание да се събере там, но консервативният вестник "Български глас" опонира: "Ако целта на представителите да беше била диренето на любовни приключения, тогава няма съмнение, че требаше да се избере Търново за заседание на събранието; но понеже тая цел беше съвсем друга, а именно избавлението на княжеството от нихилизма, тогава требаше да се предпочете всеки други български град." И авторите на преврата хитро се спират на Свищов, в който са свили гнездо заклетите консерватори.
Батенберг иска да профучи край старопрестолния град, но търновчани го пресрещат на разклона между Дебелец и Присово. "Вий ме обичате само с уста, а не от сърце", обвинява ги князът. Митрополит Климент се опитва да каже нещо, монархът го срязва: "В Свищов ще видим колко ме обичате..." И запрашва нататък.

В това време край Дунава разпределят хамутите. Турски първенец обещава на Логвенов 15 пехливани, които да заместят княжеските коне. "Тая чалма не е друг никой освен Мустафа ага, арабаджибашията на сичките кола в Русчук, които хвърлят боклук, носят стока за железницата и пр.", обяснява Захари Стоянов.

На 9 юни Александър Батенберг е посрещнат с топовни гърмежи, "Ура!" и "Шуми Марица". Митрополит Григорий приветства високия гост, той пък благодари за патриотическите чувства на русчуклии. Като поутихва първоначалният възторг, водачът на местните консерватори Стоил Попов изкомандва пехливаните: "Хайде!"

"От един път 10-15 въжета се източиха като смоци изпод гайтанлиите аби, намятаха ги на вратовете си и се впуснаха да зимват хляба на четвероножните животни, да ги изместят из хамутите и да турят себе си на тяхно място", хроникира Захари. Турците се надпреварват за по-първите места във впряга, но прекаленото им старание смущава гражданството. Няма ли да се намери достоен българин да уважи коронованата особа, тегне въпрос във въздуха.

Стоил се приближава до един опълченец, който държи националния трикольор. "Гецо, остави байряка настрана и поведи момчетата да направят една чест на Негово Височество!", нарежда той и дърпа знамето от ръцете му. Гецо обаче се колебае.
Хамлетовски терзания разпъват поборника. Той наистина се е борил, за да види български княз в отечеството си, но пък му е неловко да стане добитък. Що да стори, пита се шипченският герой и нервно рови в брадата си. "Гецо, не се май, братко, недей остава само турците да препоръчват себе си, че са верни поданици. Гецо, пропадна Русчукът!", пали се Стоил.

Най-подир в опълченеца нещо се прекършва и той тръгва към княжеския кортеж.
"Един турчин метна на врата му едно въже, а друг му подава примката да си пъхне вътре главата. Два пъти я пъха той и вади, защото дългата му брада се заплиташе на въжетата", описва драмата Захари Стоянов.

Още няколко опълченци се впрягат до Гецо. Всички дружно стягат мускули, изпъват жили, файтонът отлепя и потегля през града. Вътре освен Батенберг е и руският дипломат Михаил Хитрово. Той забелязва, че народният възторг някак си не е спонтанен, спектакълът намирисва да е нагласен.

"На руския консул в Русчук той казваше доверително, че народният ентусиазъм за пълномощията бил изкуствен и че той се дължел на извънредните мерки на администрацията", предава наблюденията му Симеон Радев.

Изборите на 14 юни 1881 г. са спечелени от роялистите с насилия и шашми. "Но кое по-напред да кажем? Кое да изброим? Дали изнасилованите гласове, дали пригнетените мнения, дали арестуваните, дали битите, дали ранените, дали убитите?", гневно пита либералният вестник "Независимост". С голям зор са избрани едва четирима либерали,
но само на книга. "Още с пристигането в Свищов пролича, че те не ще могат да влязат в Народното събрание - свидетелства Екатерина Каравелова. - Из улиците се разхождаха сопаджии с внушителни сопи в ръцете, украсени с надпис "Конституция". Великото Народно събрание гласува извънредни пълномощия на княза, но този акт не стопля опълченците.

Нашите управници винаги са гледали да орежат правата им и тънко да се измъкнат от задълженията към ветераните. След Освобождението например по улиците на Карлово е разлепено следното обявление: "Предвид на лошото материално положение на възвърналите се карловски опълченци и в знак на признателност за тяхната услуга към отечеството ни, градский съвет им отстъпи орехите на избягалите турци, за да ги обрулят. На всеки опълченец се падат не повече от две дървета, които ще им се определят от градский агент."

По-късно пак за заслуги към майка България на поборниците е разрешено да се прехранват с популярния хазарт "Тука има, тука нема". Тогава трите чаши се разигравали на сергии, наречени "пиянки". "Мъчително бе да виждаш стар, с униформа народен опълченец да стои с клюмнала от умора глава при някои от тия маси, които признателното отечество му бе предоставило като награда за самоотвержената му борба", пише в мемоарите си политикът Димо Казасов.

Дори на опълченците от русчушкия впряг на княз Батенберг не е предложен по-сносен живот. Лефтер Михайлов например, кавалер на Георгиевски кръст за храброст и добиче във файтона, е оставен без средства.

"Никаква пенсия не е получавал досега", отбелязва вестник "Юнак" през 1898 г. Брадатият Гецо обаче е по-зле. Освен че го мъчи недоимък, на него до края на живота му викат Гецо Княжеския кон.

32,5 тона злато е цената на Освобождението

През януари 1884 г. "Държавен вестник" публикува знаменателен документ. Става дума за Указ № 1144 на тегления от опълченци Александър Батенберг.

Казано е: "Ний, Александър I, с Божията милост и народна воля княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата Конвенция за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Императорски Войски, съгласно с определението на Берлинский договор."
Следват подробностите, които сочат, че за Освобождението ни от Турско дължим на братушките 10 милиона и половина рубли и 43 копейки.

По онова време реципрочната стойност на тази сума е 32,5 тона злато. Платили сме ги до копейка, защото свободата е като сиренето - струва пари.

Румъния поруга лъва на Шипка

През 1920 г. ветераните опълченци решават да вдигнат паметник на връх Шипка. Дарения от всички краища на родината подкрепят инициативата. Конкурсът за монумента е спечелен от архитекта Атанас Донков и скулпторите Александър Андреев и Кирил Шиваров. Върху кула от гранит, висока 31,5 метра, ще стои бронзов лъв с размери 8 на 4 метра.

Лъвът е излят във Военния арсенал от група майстори, начело със Стефан Вежански. Той разказва: "Скулпторът Кирил Шиваров, Баче Киро, под чиито ръце е създаден лъвът, много държеше да се снимаме, той ни намери и апарата. Направихме си няколко пъти "кадро" с фигурата на лъва, за да проличи големината й. Тая грамада бронз, плътна отливка с необходимите кухини, е минала през ръцете ни."

Мулета изтеглят лъва до заветния връх. И тъкмо когато работниците умуват как да го качат на кулата, румънското правителство остро протестира. "Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!", отсичат власите, които вече са заграбили Южна Добруджа.

Вместо да отстояват позицията си, нашите политици правят чупка в кръста и свалят лъва в ниското. Така прекроеният паметник е открит на 26 август 1934 г.

Хайдуци заклаха майката на Скобелев

Белият генерал Михаил Скобелев храбро се сражава в Руско-турската война, но покрай освобождението на България загуби родителите си. В края на 1879 г. умира баща му Дмитрий, а след няколко месеца загива и майка му Олга. Трима хайдуци причакват жената край Пловдив и я насичат с ножове.

Следствието установява, че главатарят на шайката е бивш солдат на генерала. Капитан Алексей Узатис участва в бойните действия под командата на Скобелев. За добра служба пълководецът дори разкрасява гърдите му с ордени. След Берлинския договор Узатис постъпва в жандармерията на Източна Румелия.

По време на войната Олга Николаевна ръководи руските лазарети. После идва в България да облекчава положението на пострадалите. Благодетелката открива болници, сиропиталища, училища, основава женски дружества. През лятото на 1880 г. Скобелева тръгва на обиколка из страната. С червенокръстка мисия тя минава през подбалканските градчета. От Казанлък свива на юг и пристига в Пловдив. Тук ревизира дом за 250 сираци.

Госпожата носи 18 000 рубли, научава Узатис. Тази вест разклаща душата му. Офицерската чест и златният мираж се борят в капитана. Под блясъка на жълтия метал честта лека-полека избледнява. "Генералшата ще замине след два-три дни за Карлово или за Чирпан, да отидем и вземем парите й", изплюва най-сетне офицерът. Той доверява тайната на черногорците Андрея Йовов и Илия Милюв. Двамата са представители на суровия планински народ, чиито мъжаги са предпочитани в румелийската жандармерия.

Шайката е сформирана в село Дермен дере (Първенец), където братът на Узатис има къща. В заговора е привлечен и Стефан Барчик от Битоля. Той е писар в Дирекцията на финансите. С неизяснена етническа принадлежност, Барчик казва за себе си: "Там, в Македония, българи, гърци и куцовласи сме много размешени."

На 6 юли вечерта Узатис, Йовов и Милюв устройват засада при моста на Гладно поле. Тази местност се намира на 3-4 километра по шосето Пловдив-Чирпан. От тук ще мине файтонът на Скобелева. Докато чакат, тримата пият ракия и проверяват оръжието. Разбойниците кроят да се маскират, но след половин ока сливова зарязват одеждите. "Всички ще изколим, та да няма свидетели!", решава бандата.

Файтонът се задава към 9 и половина. Кара го Никола Иванов от Станимака (Асеновград). На седалките са Олга Скобелева, нейният ординарец Матвей Иванов и милосърдната сестра Екатерина Андреевна. При моста пред возилото изскача Узатис. На лунната светлина лъсва острието на ятаган. Йовов хваща конете, файтонът се обръща. Капитанът замахва - рязва ординареца. Милюв пък ранява кочияша. Никола Иванов побягва, но Узатис го поваля с три револверни изстрела. После му отрязва главата.

Матвей Иванов също се мъчи да избяга. Черногорците хукват подире му, но той потъва в тъмата. От кръвта ятaганът залепва в ножницата и Узатис не може да го измъкне. Тази засечка кара офицерът да вземе камата на Йовов и с нея да се хвърли върху жените. "Узатис! Узатис! Ты что делаешь?", вика ужасената Екатерина, докато убиецът ги мушка.
Като приключват клането, тримата грабват пътната ракла на Скобелева и я замъкват на брега на Марица. Трошат ключалката, трескаво ровят. Узатис измъква чантата с парите, взема и часовника на жертвата. С плячката похитителите отиват у Барчик. Ятакът ги гощава, а Узатис му дава ятагана да го скрие. "Аз ще го хвърля в Марица", обещава финансовият чиновник. За труда главатарят му брои 3-4 сребърни рубли.

Вестта за кървавата драма стига по телеграфа в София. На 7 юли Константин Иречек записва в дневника си: "Носи се слух, че г-жа Скобелева била насечена на късове с конвоя си на пътя за Чирпан." На следващия ден чужденецът коментира: "Случката ще предизвика голямо възмущение в Русия и Европа."

Това кара румелийските власти да се размърдат и да сгащят хайдуците. Преди залавянето Алексей Узатис се самоубива. Андрея Йовов и Илия Милюв са осъдени на смърт. Като главен помагач Стефан Барчик получава 12 години затвор, а братът на Узатис - 18 месеца зад решетките.

Осъдените обжалват пред Върховното углавно съдилище. На 17 юни 1881 г. то потвърждава само тюрмата на Барчик. Наказанието на брата е анулирано, а въжето за двамата черногорци е заменено с доживотни окови.




Гласувай:
3



1. hemingway - Това не е вярно
26.08.2012 18:42
"...32,5 тона злато е цената на Освобождението

През януари 1884 г. "Държавен вестник" публикува знаменателен документ. Става дума за Указ № 1144 на тегления от опълченци Александър Батенберг.

Казано е: "Ний, Александър I, с Божията милост и народна воля княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата Конвенция за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Императорски Войски, съгласно с определението на Берлинский договор."
Следват подробностите, които сочат, че за Освобождението ни от Турско дължим на братушките 10 милиона и половина рубли и 43 копейки.

По онова време реципрочната стойност на тази сума е 32,5 тона злато. Платили сме ги до копейка, защото свободата е като сиренето - струва пари...."


Тази информация не отговаря на истината. По силата на Берлинския договор(член 22) дължим на Русия сумата от 21 236 500,87 КНИЖНИ РУБЛИ(никакви 32,5 тона злато няма). Половината от тази сума е окупационен дълг на Княжество България а другата половина е окупационен дълг на Източна Румелия.

Нито копейка от този дълг НЕ Е ПЛАТЕН на Русия. Как се случва това? В резултат на обявяването на Независимостта на 22 септември 1908г Турция предявява претенци да и бъдат изплатени компенсации в размер на 650 милиона ЗЛАТНИ ФРЕНСКИ ФРАНКА. Започва чист пазарлък, който в крайна сметка приключва с намесата на Русия.

Турция дължи голяма сума на Русия като репарации за войната от 1877-1878 година. В същото време Княжество България дължи 10 618 250,44 книжни рубли(половинат от горната сума) на Русия. РУСИЯ ПРИСПАДА ТОЗИ ДЪЛГ НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ ОТ СУМАТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ПОЛУЧИ ОТ ТУРЦИЯ!!!

Остава дългът на бившата вече Източна Румелия. И този дълг не е платен. По време на управлението на Александър Стамболийски Русия, тогава вече СССР, ни опрощава и този дълг.
цитирай
2. vayaleta - Исега трябва да препрочитаме Вазов и Алеко!
27.08.2012 18:55
"Бедни, бедни, Македонски! Защо не умря при Гредетин?!..."
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: istoriata
Категория: История
Прочетен: 395455
Постинги: 71
Коментари: 145
Гласове: 95
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031